Наричат нолината “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често. Казват й още “слонски крак” (заради бутилковидното стъбло) и “конска опашка” (листата й растат по този начин). Често я назовават и “бебе палма”, защото в стайни условия расте извънредно бавно.
В природата дънерът й е до 2,40 м в диаметър. Може да се извисява на 10 метра, но в стая достига най-много до метър-метър и нещо, защото стволът й нараства изключително бавно. В зимна градина може да видите и двуметрова нолина.
Растението вирее почти при всякакви условия
Короната му е от разкошни, дълги, около 60-сантиметрови зелени листа, които се къдрят леко. С тях дръвчето изглежда сякаш е с чорлава чуплива коса. Когато казват, че всеки екземпляр на това растение се отличава с ярка индивидуалност, специалистите имат предвид външността му. Всяко изглежда доста различно, може да е с три, четири, пет и повече разклонения или въобще без тях. Обединява ги специфичната бутилковидна форма на ствола. За нолината дънерът е като гърбицата за камилата - събира в него запаси. Колкото по-често я полива човек, толкова по-дебеличък ще е в основата си стволът.
Полива се през цялата година, но оскъдно, при напълно изсъхване на почвата.
За нея преполиването е по-опасно, отколкото засушаването – при излишна влага коренът загнива
За да не съхнат връхчетата на листата, трябва честичко да “къпете” нолината с пулверизатор. Ако вече са изсъхнали, не вреди да ги оформите с ножица, но без да засягате зелената част. Изсушаването на листата не е проблем за растението. Цели листа отмират, но това е естествен процес, с който се формира характерният ствол на палмичката. Трябва просто да ги отстраните, без да късате зелените. Тъй като има плитка коренова система, често се сади в плитки и разлати саксии. Страничните разклонения, израснали от основното стъбло, могат да се пресадят като самостоятелни през пролетта или лятото и тогава ще си имате нолина бебче. Стъбълцата след отрязване трябва да изсъхнат за 12 часа, след което се вкореняват в почва и при висока въздушна влажност и температура около 25°С.
Нолината понася добре и полусянка на 3-4 метра от прозореца, но ако я сложите на светло и слънчево място, ще расте по-добре и ще образува пищна и гъста листна маса
При недостатъчна светлина стволът се изкривява към прозореца.
Подхранва се рядко, през пролетта и лятото, веднъж в месеца (от май до октомври) с универсален течен тор, разреден двойно от указанията на опаковката, или с тор за кактуси. С тор или без, поливана с чешмяна вода или с престояла, на слънце или завряна в ъгъла, нолината е в състояние да изтърпи почти всичко от вас. Тя е едно от най-некапризните, непретенциозни и безпроблемни растения.
Помнете:
• Ако листата поникват и съхнат, най-често причината е високата температура в помещението. Необходимо е тя да се понижи и да се увеличи въздушната влажност.
• Ако съхнат само крайчетата на листенцата, то тогава тя е засушена прекалено.
• Листата капят - преполели сте.
• Бавно нараства (дори и за нолина) - трябва да я подхраните с тор, богат на минерали.
• Загниване на ствола - ако е възможно, се премахва тази част и се позасушава растението.
• Стъблото е твърде тънко - най-честата причина е недостиг на светлина.
Освен красива за окото, нолината е полезна и за здравето, както всички живи растения. Тя подобрява вътрешния климат, като обогатява въздуха с кислород и озон. Има сведения, че значително намалява броя на респираторните заболявания и укрепва защитните сили на организма.
Все още няма коментари