Игликата - цветето на боговете

Игликата - едно от най-чаровните пролетни цветя – била позната още в древността. Почитали я като лечебно растение, което помагало на боговете от Олимп. Наричали я додекатоен – цветето на 12-те богове, и вярвали, че лекува всички недъзи. Според старите скандинавски саги цветовете є са връзка златни ключове, с които младата и красива богиня на плодородието Фрея слизала от колесницата си и отключвала пролетта, за да тръгне по земята.

Игликите, наричани от ботаниците Примули, са сред най-многочисления род растения в света. В природата съществуват между 400 и 550 вида, като продължават да се откриват все нови и нови. Повечето виреят в Азия, Хималаите и в Западен Китай. В Европа може да се срещнат 33 вида.

Игликите цъфтят през пролетта и лятото в неизчерпаема пъстрота. Разцветките им са най-разнообразни – от жълто и розово до синьо и лилаво. При едроцветните сортове цветът достига до 5 см в диаметър. У нас се срещат осем вида, като четири от тях са защитени.

Игликата предпочита полусенчестите места в градината. Чувства се най-добре на леки, песъчливи, влажни и добре дренирани почви. Не изисква особени грижи, но е добре да се тори – с 10 кг компост, 5 кг угнил оборски тор и 5 кг торф на 1 кв. м. След прецъфтяване трябва да се полее много добре със силно разреден оборски тор или да се подхрани с малка доза минерален тор – 20-30 г на кв. м. От повече влага има нужда през пролетта, когато започва да расте и да цъфти. Тогава не бива да се допуска изсъхване на почвата.

За да не измръзнат през зимата, коренищата на Игликата трябва да се разделят. Добре е през есента върху тях да се сложи хранителна почва или сухи листа, за да се предпазят от студа. Най-добрата є защита обаче е листната розетка, която трябва да се запази до късна есен.

Игликата се размножава чрез семена, делене и листни резници. Старите туфи могат да се разделят веднага след цъфтежа. Размножаването със семена се извършва в ранна пролет.