Ръцете, които се молят

Това е трогателната история за “Ръцете, които се молят” на Дюрер, която е широко разпространена. Тя разказва за това, как Дюрер създал творчеството си, високо оценявайки своя брат, който отишъл да работи в мините, за да подпомага обучението на Албрехт.

През петнадесети век, в едно малко село до Нюмерберг, живеело семейство с 18 деца. 18! За да може да осигурява храна на масата за тази тълпа, бащата, главата на семейството, ковач по професия, работил почти осемнадесет часа на ден, а в квартала успявал да намери всяка друга работа, за която се плащало. Въпреки привидно безнадеждното им състояние, две от децата на Албрехт Дюрер Старши имали мечта. И двамата искали да следват таланта си в изкуството, но знаели, че баща им няма пари, за да изпрати който и да е от тях в Нюмерберг да учат в Академията.
След много дълги дискусии през нощта в претрупаното си легло двете момчета накрая измислили споразумение. Щели да хвърлят монета. Този, който загубел, щял да слезе долу в близките мини и с печалбите си да подкрепя своя брат, докато той посещава академията. После, когато този брат, който щял да спечели при хвърлянето на монетата, свършел да учи след четири години, той щял да подкрепя другия брат в академията или с творчеството си или, ако е необходимо, щял да работи в мините.

Една утрин след църква хвърлили монета. Албрехт Дюрер спечелил и отпътувал към Нюмерберг. Алберт слязъл в опасните мини и през следващите четири години финансирал брат си, чиято работа в академията почти веднага станала сензация. Офорното изкуство на Албрехт, дърворезбите и живописта му с маслени бои били далеч по-добри от тези на неговите професори и докато дойде време да се дипломира, започнал да печели значителни суми за творбите си.

Когато младият художник се завърнал вкъщи, семейство Дрюрер организирало празнична вечеря. Накрая Албрехт станал от почетното си място начело на масата, за да вдигне тост за любимия си брат за годините саможертва, които му Албрехт да осъществи амбицията си. Заключителните му думи били:
- А сега, Алберт, мой щастлив братко, сега е твой ред. Сега ти можеш да отидеш в Нюмерберг да следваш твоята мечта, а аз ще се грижа за теб.
Всички погледи се обърнали в нетърпеливо очакване към далечния край на масата, където седял Алберт, сълзи се стекли по пребледнялото му лице, клатейки наведената си глава наляво и надясно, докато плачел и повтарял отново и отново:

- Не ...не ...не ...не.

Накрая Алберт станал и избърсал сълзите от бузите си. Погледнал към масата лицата, които обичал, и после, държейки ръцете си близо до дясната си буза, нежно казал:
- Не, братко. Не мога да отида в Нюмерберг. Прекалено късно е за мен. Виж ... виж какво направиха четири години на мините с ръцете ми! Кокалчетата на всеки пръст са се строшавали поне веднъж и напоследък страдам толкова силно от артрит на дясната си ръка, че дори не мога да държа чаша, за да отвърна на тоста ти, а какво остава да правя тънки линии по пергамент или платно с молив или с четка. Не, братко ... прекалено късно е за мен.

По-късно, когато тържеството приключило и всички се разотишли, Албрехт отишъл до стаята на брат си. Вратата била леко открехната и Албрехт могъл да види как Алберт бил коленичил до леглото си и със сключени за молитва ръце се молел Бог да блогослови неговия брат. Албрехт бил разтърсен.
Изминали са повече от 450 години. Досега стотиците шедьоври на Албрехт Дрюрер: портрети, скици с въглен и позлатен молив, картини с водни бои, дърворезби и медни гравюри се намират във всеки голям музей в света, но шансовете са големи ние, както повечето хора, да знаем само една от творбите на Албрехт Дрюрер. Дори е възможно да имаме копие на тази негова творба.

Един ден, за да отдаде почит на Алберт за всичко, което той бил жертвал, Албрехт Дрюрер старателно нарисувал натрошените ръце заедно с дланите и изтънелите пръсти, протегнати към небето. Той нарекъл силната си картина само "Ръце", но почти веднага целият свят отворил сърцата си за шедьовъра му и преименувал израза на любовта му в "Молещите се ръце".
Следващия път, когато видиш копие на „Молещите се ръце”, вгледай се по-дълго. Нека то да ти напомни, ако все още имаш нужда от напомняне, че никой, никой никога не успява сам!