Ганчо Савов, дисидент публицист: Сред новия политически елит има хора от Държавна сигурност

Ганчо Савов е роден на 25.10.1930 г. в Перник. Израства в семейство на музиканти, художници и литератори. Дългогодишен изследовател на южнославянските литератури, култури и етнос, изтъкнат журналист и ярък публицист, Савов става жертва на комунистическите хайките за “идеологически диверсанти” сред българските интелектуалци. През 1974 г. е набеден, арестуван и осъден като враг на отечеството. Несправедливото и абсолютно лъжливо обвинение в шпионаж, в “държавна измяна” го хвърля в Старозагорския затвор за 11 години, до 1985 г., при по-строги ограничения и от най-тежките криминални престъпници. “Аз може да съм убивал, но ти си продал родината”,  високомерно му натяквали главорезите.

След освобождаването си от затвора до падането на тоталитарния режим е в изолация и се прехранва като работник. След реабилитацията през 1990 г. продължава научната си работа и сътрудничи в Института за балканистика при БАН. По-късно е главен редактор на сп. “Панорама” и председател на Съюза на преводачите, пише обзорни книги за новите републики на Балканите през 90-те години. По-късно е хоноруван преподавател в катедра “Славистика” във Великотърновския университет. Женен, има дъщеря и син

 - Биографичната ви  книга “Капан за наивници” е потресаващ разказ за социалистическия политически затвор, в който бяхте принуден да изтърпите напълно несправедлива присъда. Защо ви осъдиха, какви бяха действителните причини за това според вас?

- Доста години работих в “Народна младеж” и понеже имах славистична подготовка, ме пращаха често в Чехословакия, Югославия и Полша. Поддържах приятелски и колегиални връзки в тези страни, както и служебно с тукашните им дипломатически представители. Не си спестявах коментарите за това, което ставаше там, за демократическите вълнения и настроения. В досието ми в Държавна сигурност имаше например мое писмо до редакцията на сп. “Пламък”, с което я уведомявах, че отказвам да критикувам “ревизионизма” в югославските литератури. ДС беше се хванала и за следния мой текст: ”Безогледната антибългарска политика се води от Титовия режим, а най-отявлената антисръбска – от Живковия режим, тоест от комунистите на двете страни”.

През 1974 г. компартията реши да обяви война на т.нар. идеологическа диверсия и на нарочен пленум прие мерки срещу проникването на западното влияние, което ставаше все по-силно. Само в течение на месеци се засилиха репресиите срещу мислещите хора – творци, технически и научни специалисти, висши военни. Всички около мен познаваха старанието ми да работя за сближаването на нашия народ с другите южни славяни. Критикувах и изобличавах политиката на комунистическата власт и в чужбина, а това тоталитарната система не можеше да понесе! В този смисъл бе удобно да стана красноречив пример на шпионин, идеологически диверсант и предател. Такава е най-лаконичната истина за моя случай.

- Не ви ли озлоби това предрешаване на съдбата ви? Как  издържахте и запазихте душевното си здраве в затвора? Нямахте ли желание да си отмъстите?

- Осъзнавах абсурдността на обвиненията и присъдата, но пък и не твърдя, че съм лежал невинен. Удовлетворен съм, че все пак съм  направил нещо срещу режима. И до такава степен съм успял да го раздразня, че ме изолира с най-тежко наказание за толкова много години. Аз съвсем не съм уникален случай, познавам хора, които бяха в затвора и мислят като мен – не изпитват злоба, не искат отмъщение, не търсят никакви привилегии. Някои дори се отказаха от добавките за репресирани, макар че дори с тях нашите пенсии са по-ниски от тези на нашите преследвачи,  обвинители, следователи и съдии. Ние не искахме мъст, а само справедливост, искахме всеки да отговаря за престъпленията, които е вършил.

- Изглеждате младолик, как го постигате?

- Ами вадя тези 11 години от моите, не ги броя и ставам по-млад!

- За разлика от много репресирани вие не се втурнахте в политиката след промените, защо?

- Не съм от хората, призвани да правят политика. Омръзна ми да бъда в някакъв строй, да бъда строяван някъде. Моята ориентация се диктува от нравствени изисквания, а не от политически цветове. И след 1989 г. не съм влизал в никаква партия, макар че ме каниха от СДС, от други. Аз се аргументирах, че не желая да се обвързвам с актуална политика, защото имах някаква интуиция, че нещата ще се развиват по нашему.

- В смисъл, че промените няма да бъдат очакваните?

- Да, виждах събитията като процесите в България след Освобождението. Имах страха, че може би нещата няма да бъдат поставени точно на място, че няма да дойдат най-подходящите хора на власт. И то така стана.

- А защо стана така, какво е вашето обяснение?

- Много хора имаше в затвора по мое време, интелигентни, знаещи,  можещи, но бяха изместени, както обикновено се случва, от други, по-амбициозни. Говоря обаче за амбицията на лактите. Освен това започнах да мяркам и хора от органите на сигурността сред новите демократи. Започнах да виждам смяна на една гарнитура с друга гарнитура, със същите нрави и същия цинизъм. Тя дойде на ключовите места, от които трябва да се оправят икономиката и имиджа на страната. А тази гарнитура, която нарече себе си “политическа класа”, “политически елит”, оправя собственото си положение, а не това на народа.

- Говорите общо за политическата ни класа, но нали тя има все пак различни партийни цветове, едните са на левите, други  - на десните, кои се справят, според вас, по-добре? В кои да вярваме ние?

- Няма леви и десни, всички лъжат по някакъв начин. Няма и пазарна икономика в истинския смисъл на думата. Сегашните капиталисти са бившите комунисти или техните деца, другото около тях е камуфлаж. У нас има изопачена представа за много неща. Като кажем търговец, обикновено разбираме шмекер някакъв. Като кажем банкер, то непременно ще означава нещо лошо. А това е елементарно равнище на мислене. Трябва да дойдат съвсем нови хора, друго поколение, другояче възпитано, за да се промени животът ни като цяло, но това е имагинерна работа.

- Но нима има страна в света, в която управляващите да са перфектни? Какво ще стане, ако чакаме точно такива да дойдат на власт?

- Разбира се, че няма перфектно управление никъде, но ако се обърнем наоколо, ще видим, че в Словакия примерно доста са напреднали, нещата вървят отдавна напред и връщане назад няма. И у нас може да стане така. И ще стане.

- Бяхте казали, че у нас нещата ще дръпнат като влезем в Евросъюза може би?

- Вярвах, че когато влезем в Европейския съюз, регулационните механизми за икономиката и за цялото общество ще бъдат доста строги и ще се сложи ред, макар че в началото ще бъде трудно. Дори много трудно. Но ще тръгнем напред, сигурен бях! Ще ми се и сега да вярвам в това!