Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо

Днешният ден се чества от християнската църква като рождена дата на Иисус Христос. Но малцина сигур­но знаят, че преди много години този ден се е праз­нувал от перси, гърци, римляни и други народи като празник на „непобедимия слънчев бог“.

Празникът Рождество възниква чак през IV в. като четвърти важен за християнската църква - до­тогава са се празнували само Богоявление, Възкре­сение и Петдесетница. Всъщност древните народи са чествали 25 декември като рожден ден на слънче­вия бог под името Коледа. За да се създаде нова опо­ра на правата вяра, християнската църква обявила този ден за Рождество Христово през 334 и Христос бива обявен за lux mundi - истинското слънце, оза­рило и спасило света от мрака.
Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената, които образуват българската народ­ност - траки, славяни, прабългари. Според българ­ското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество. Сред българите 25 декември е известен с обичая коледуване. Това е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познати в цялата българска етническа територия. Той съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството му в празничната обредност и мястото му в народния календар.

Празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейното бла­гополучие. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже.

Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и др. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират в групи по 10-15 човека. В групите има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идва­не. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. Пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според място­то на изпълнение и лицето, за което пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобивки в стопанството. Първата песен обик­новено започва с думите:

Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!

След песните водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:

„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!”
Даряват ги още с пари, месо, сланина, боб, браш­но, вино и др. Коледуването завършва с общо уго­щение, на което са поканени и други мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават и парите от тях се дават на бедните или на църквата. От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на гру­пата включва старец, облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, изричащ благословията баба, облечена като невеста; магаре, което носи подаръците; трохобер за краваите; гай­дар и пеяче; един четник изрича молитвата.