Гиньо Ганев – едно от най-колоритните лица на прехода, виден парламентарист и юрист, ни напусна на 88 години в съня си. Роден е на 2 март 1928 година в Бургас.
Гиньо Ганев ще остане в историята като Човека парламент, тъй като е народен представител в 8 поредни Народни събрания (3 преди 10 ноември 1989 г. и 5 след това). На 13 април 2005 г. е избран от 39-то Народно събрание за първия национален омбудсман на Република България. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След това се жени за дъщерята на първия министър-председател на България след 9 септември 1944 г. Кимон Георгиев. След дипломирането си става юрисконсулт в ръководеното първоначално от неговия тъст Министерство на енергетиката от 1953 до 1977 г. През 1977 г. е избран за секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, където остава до 1989 г. Гиньо Ганев е член на Държавния съвет на НРБ от 1986 до 1990 г. На 2 пъти отказва да стане министър-председател на България – така на неговото място сядат Димитър Попов и Любен Беров.
Несъмнено влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Защото е зет на Кимон Георгиев - най-успешния превратаджия в новата българска история, има трамплин. Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев.
Гиньо Ганев е вероятно единственият депутат, който е заседавал и в тоталитарното Народно събрание. Мястото си там той несъмнено дължеше именно на тъста си Кимон Георгиев, извършил военния преврат на 9 септември 1944 г. За разлика от другите военни, влезли в коалицията Отечествен фронт заедно с комунистите през 1943 г., бившият премиер Георгиев избягва репресиите и доживява дълбока старост в апартамента се край Перловската река. През 1953 г. Гиньо Ганев се оженва за дъщерята на Кимон Георгиев Мария. По наследство той става главен секретар на Отечествения фронт, който с годините беше напълно изпразнен от съдържание. Краят на ерата Живков погреба и ОФ. Но не и кариерата на Ганев.
Ганев заема най-различни ръководни места във властта - председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НР България; депутат и член на ръководствата на комисии в НС, председател на Отечествения съюз, участник в Кръглата маса от квотата на БСП през 1990 г., а след това вече депутат в годините на демокрацията - във ВНС, председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС, председател на комисията за изработване на Конституцията. На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим". Продължава извън парламента обществената си дейност.
Той беше избран за депутат и стана заместник-председател на Великото народно събрание. Там той показа неочакван такт и чувство за хумор във воденето на парламентарните заседания. "Великолепен член има колегата", казваше той, когато някой депутат предложеше друга редакция в текстовете на законопроектите. Или: "В България дори висшето образование е полувисше." Неговите бисери разсмиваха и разсейваха напрежението в залата.
По-късно е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1997 г. е отново депутат в 38-ото НС с листата на Демократичната левица. От 2001 г. пак влиза в парламента, а от 13 април 2005 г. е избран от НС за национален омбудсман.
Поради изключителните си качества като балансьор и помирител, поради изключителната си работоспособност, инициативност и брилянтно чувство за хумор Гиньо Ганев се радва на широка обществена популярност. Това е причина да го канят на всички светски събития - удоволствие, което той рядко отказва. Вдовец с две деца, продължава да бъде обект на активно ухажване. Преди години Ганев заживя с легендарната режисьорка Иванка Гръбчева. Самата тя не признаваше за връзката им, но не отричаше, че са много близки приятели.
Находчивото заглавие на едната - "Гиньо Ганев style", е емблематично. Дотолкова точно се приближава до образа му на изискан салонен кавалер, майстор на афоризма и ценител на изяществото у срещуположния пол и в живота въобще, че служи за пример на политици, културтрегери, бизнесмени, модни дизайнери и новоизлюпени бизнесмени. Гардеробът му изобилства от маркови облекла, а спецовете подчертават слабостта му към аристократичните шалчета и вратовръзките - над сто модела: "Тед Лапидус", "Живанши", "Пиер Карден", "Ив Сен Лоран", "Хуго Бос".
Сам той пише за себе си: „Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук да спра, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие.”
Членовете определено го вълнуват и той не престава да ги коментира: „Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!”, „Членът ви виси, гусин Савов!”
Помнят се крилатите му фрази: „За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.“ „Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.“ „Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.“
И понеже е доказан плуралист и демократ казва: „Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.“
Всъщност Гиньо Ганев гледа със самоирония на литературните си опити: „Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал: "Това бяха ръце на каторжник." Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин.”
Ето и някои от блестящите словесни дуели в парламента от зората на демокрацията у нас, в които Гиньо Ганев беше неизменен участник:
ГИНЬО ГАНЕВ:
- Г-н Чирков, времето ви свършва, а надявам се – и словото!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ:
- Аз не се боря за мистър реторика или мистър зъл дух, нито за мис или мистър парламент. Но три дни чакам за това слово, бихте ли ми отстъпили един ден?
ГИНЬО ГАНЕВ:
- Мисля, че дните не са равни на минути!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ:
- Вие правите лош атест на собственото си събрание!
ГИНЬО ГАНЕВ:
- Само не подвиквайте така на Бюрото, ви моля. То е чувствително!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА:
- Мисля, че е време да прекратим с въпросите, защото те стават много дребни. За мен въпрос не остана, освен да попитам как се отнасят кандидатите (бел. ред. – за президент) към таксата за кучета…
(Ръкопляскания от опозицията)
*****
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ:
- Гиньо, спущай заседанието!
ГИНЬО ГАНЕВ (звъни):
- Музика, господа!
*****
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ:
- Гиньо, ако остане време, нека да приемем и конституция. Може ли?
ГИНЬО ГАНЕВ:
- Кой какво може, казвам аз и правилникът!
*****
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА:
- Венци, кажи за бирата!
ГИНЬО ГАНЕВ:
- Добре, имате думата, макар че ви я давам с огромна неохота.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ:
- Аз, разбира се, отново поставям въпроса само формално, но този въпрос няма да е формално, защото мисля, че чух, че правителството поема отговорност за повишаването на цените само на петролните продукти, а не и за цената на бирата. (Радостно оживление в залата)
ГИНЬО ГАНЕВ:
- Ние това вече го чухме, г-н Димитров!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ:
- Да, ама тук наистина са видели как от мазетата на НС се изнася едно фургонче с бира “Загорка”, а бира не се сервира в НС, въпреки че отдавна го искам.
(Бурни ръкопляскания в цялата зала)
Все още няма коментари