България се превърна във фабрика за емигранти

След откриването на ГКПП „Маказа” тумби гърци окупират Кърджали и в делник, и в празник. Превърнаха дестинацията в алкохолен и секс туризъм. 

„Идват с едни дълги списъци, написани на български, не смогвам да им изпълня поръчките – купуват по стекове западни цигари, хранителни стоки на едро, каквото очите им видят. Но видят ли щанда с алкохолни напитки, очите им така се изцъкват, че ще съборят с поглед стелажите. Започват да пият още в магазина. Само след половин час един-двама от тях вече така е вързал кънките, че аверите му го изкарват като тараба. Мятат го като непотребна вещ в аутото и отпрашват към кръговото на пазара. Там пък мургави сводници ги очакват като манна небесна. От няколко месеца са си разпределили клиентелата. Откарват ги в сокак към махалата, кв. „Боровица”, към Керимовата къща. Там

нашенските роми им вадят на показ „стоката” си – пет-шест 13-14-годишни леко дрогирани засукани циганки

Сценарият е отработен предварително с цел да превъзбуди сексуалните им щения – най-напращялата ромка разкопчава панталона на най-възбудения грък, вади на показ атрибута му и го поема като храна. Всички останали изпадат в екстаз”, разказва пред народното издание бакалинът-пенсионер Димитър Петров, в чийто магазин артикулите са изписани и на гръцки. Иначе е хард националист: „Ако не беше кризата, тия идиоти никога не бих ги допуснал в магазина си”, отсича той. Докато богатите византийци си разиграват коня както си знаят в замрелия доскоро областен център,

родопчанки на преклонна възраст превиват гръб в южната ни съседка,

и като берачки на грозде и тютюн, и като черноработнички в богати гръцки домове, и като крепостни селянки в животновъдни ферми. Като жени за всичко срещу жълти стотинки, които не могат да изкарат в родината си, за съжаление.

Неколцина от тях потърсиха репортера на „Над 55”, за да изплакнат мъката си. А тя се оказа нечовешка, ненормална, ужасяваща, патологична дори, нямаща нищо общо с моралните европейски ценности.

  „През по-миналата година гърците излезнаха от кризата – с няколко протеста пред парламента си, а ЕС им опрости натрупаните дългове, но дереджето за нас, българите там, с нищо не се промени. Продължаваме да бъдем третирани като бели робини. 40-ина жени от Кърджалийско и Смолянско се цанихме при местен феодал, който има ранчо край Комотини. Берем тютюн и грозде. Ставаме още преди изгрев слънце и се прибираме в коптора след като залезе. Каталясали от работа. Нямаме сили да си кажем имената, камо ли да се усмихнем. И представи си къде се прибираме – в една порутена сграда, през покрива на която се виждат звездите. А завали ли дъжд, къпем се безплатно (горчив смях). Натъпкани сме като сардели в консерва в петте стаи. В Освиенцим условията навярно са били по-добри. Няма легла, няма нарове по на 2-3 етажа, а спим върху едни проснати направо върху земята стари тюфлеци, проядени от молци. Другата ни „екстра” е стара печка с кюнци. Тя отоплява и петте „зали”, служи ни и за готвене. Вмирисаната тоалетна е на двора. От 6 месеца не сме се къпали. Загубихме всякаква връзка с цивилизацията, защото работим по 14 часа и в събота, и в неделя. Неколцина жени от нас не издържаха, просто откачиха, започнаха да вият на умряло през нощите. Не можем да ги озаптим, а и лекар не ни се полага. Поискаха си от фермера личните си карти и възнаграждението до този момент. Решиха да се връщат в България. Но Панайотис ги отряза: „Имате договор с мен за една година. Така че
няма мърдане, ще си кютате, в противен случай си събирайте партакешите и повече да не съм ви видял, иначе и евроцент няма да ви дам!
разказва през сълзи на очи Иванка Петрова (на 65 г.) от Кърджали, която не знае кога кошмарите й ще свършат.

  В нелицеприятния диалог се намесва и Айше Исмегюл от Ардино, която дели един покрив, доколкото го има, с останалите 40 родопчанки: „В първия месец изядохме всичките си провизии от България. Сетне „благородният” грък ни позволи да пазаруваме на вересия от магазинчето му – но не повече от хляб на ден, бурканче лютеница и кофичка кисело мляко.
В края на месеца по не знам какви си цени и негова преценка удържаше всичко закупено от нас. Смятахме, пресмятахме, всичко излизаше по три. В бакалията цените едни, а на нас ни одираше кожите. То бива, бива експлоатация, ама чак пък толкоз. Скъперник, откъдето и да го погледнеш. За Панайотис ние не сме хора, ние сме роби, а уж всички сме равни пред Всевишния. Нали и той е християнин!”

  „Освен мизерните условия и къртовският труд на полето, гъркът всеки ден ни унижаваше, той си позволяваше да ни псува, да ни ругае, да ни нарича с какви ли не обидни квалификации. Една вечер се напи като тараба, влезна в гетото ни със свалени гащи. Наистина, мъже отдавна не бяхме виждали, но това, което видяхме, въобще не беше в състояние да ни съблазни – и с тоя инструмент ще ни изнасилва! Майчето, която е от Златоград, далечна родственица на Ваня Балканска, си свали полата, метна я върху голата му тиква и го яхна като скопен кон. След това наскочихме върху него и останалите.

Такъв бой отнесе чорбаджията, че два-три дни не го видяхме

Засрамената му женица Ирена ни даваше сетне задачите. Но всички сме сигурни, че и този лобут пресметливият византиец ще си го приспадне, когато му дойде времето да ни плаща”, разказва 56-годишната Фатме от Кирковско село.
  
Васил НЕДЕВ