"Мери Селест" е първоначано канадска, а после американска бригантина от 19 век. 282-тонната бригантина потегля на последния си курс от Стейтън Айлънд за Генуа, Италия на 5 ноември 1872 година.
През декември 1872 г. канадския кораб "Дей Грация", напуснал пристанището осем дни след "Мери Селест", движейки се приблизително по същия маршрут, забелязал носещата се по вълните на Атлантическия океан бригантина.
Бригантината е открита без жива душа на борда и очевидно изоставена въпреки хубавото време и екипаж, състоящ се предимно от опитни и способни моряци. Корабът бил намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още опънати платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар. Бригантината имала на борда запаси от храна и вода за повече от половин година.
Товарът бил буквално недокоснат, а личните принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, в това число и техните бижута.
Липсвали документите за кораба, с изключение на корабния дневник, секстанта и морския хронометър. Липсвала и единствената спасителна лодка, а на самия кораб било завързано дебело въже, чийто край бил протрит. Девет от бъчвите с алкохол били празни, а на едно от перилата имало цепка, най-вероятно направена от брадва, каквато обаче липсвала на борда.
Тяхното изчезване често се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена. Теориите за обяснение на инцидента варират от спиртни изпарения до паранормална активност като извънземни, морско чудовище и Бермудския триъгълник. „Мери Селест“ често се описва като класически случай на кораб-призрак, тъй като е открита изоставена без никакво явно обяснение.
Пиратство
Била ли е „Мери Селест“ жертва на пирати, а екипажът – убит и изхвърлен през борда? Мястото, където е намерен изоставения кораб е било в обсега на мюсюлмански пирати и капери.
И все пак това изглежда невероятно. Десетилетия наред във водите около Азорските острови или пролива Гибралтар (където бил намерен корабът) никой не се бил оплаквал от пирати. На борда не е имало следи от борба или кражба с изключение на липсващите алкохол от девет (от над 1700) бъчви и обикновените навигационни уреди (секстант и хронометър).
Екипажът на "Дей Грация"
Някои писатели изказват предположението, че членовете на екипаж на „Дей Грация“ са убили колегите си и после са изфабрикували историята за призрачния кораб, за да си осигурят наградата за спасяването на товара. Следи от борба обаче не били намерени, а и ценностите си били на мястото си. Когато го предали на британските власти, корабът бил непокътнат. Освен това капитанът на „Дей Грация“ бил стар приятел с капитан Бригс, което прави убийството на него, жена му и 2-годишната им дъщеря невероятно. Освен това „Мери Селест“ била отплавала повече от една седмица преди „Дей Грация“ и по план не е трябвало да се застигнат.
Застрахователна измама
Възможно е случаят да се обяснява с опит да се излъжат властите заради наградата. Според тази теория Бригс и Морхаус били конспиратори, като впоследствие Бригс щял да приеме нова самоличност и да потъне в забрава. Обаче наградата изобщо не е била голяма, освен това корабът е принадлежал основно на Джеймс Уинчестър, а не на Бригс. Изфабрикуваната мистерия би означавала огромен риск за скромна печалба.
Буря
Може би „Мери Селест“ е попаднала в буря. Вероятно водата е започнала да навлиза през борда и екипажът е напуснал кораба със спасителната лодка мислейки, че потъва. Корабът бил намерен с много по-голямо количество вода, отколкото е обичайно, и все пак недостатъчно, за да накара опитен капитан като Бригс да го евакуира. Основното слабо място на тази теория е, че точно в този месец никой не бил докладвал за лошо време, включително бури. Няколко пъти имало само развълнувано море. Възможно е „Мери Селест“ да е била жертва на специфичен атмосферен феномен, известен като „убийствена вълна“ – вълна, която достига до 20-30 метра и се образува в дълбокия океан при не особено лошо време.
Земетресение
Според теорията на капитан Дейвид Уилямс, съвременен мореплавател, който е преживявал земетресение в морето, земетресение разтърсило кораба и деветте бъчви чист алкохол (спирт), които се разсипали в трюма. Освен това няколко въглена от огнището на готварската печка се разпръснали, като част от жаравата се разпиляла към такелажа. Това паникьосало екипажа, който решил да напусне кораба, завързвайки здраво въжето за основната мачта и за спасителната лодка (за да могат да се изтеглят обратно на кораба, в случай че „Мери Селест“ все пак не изгори). Въжето накрая се скъсало, а шансовете на екипажа да оцелее с малката спасителна лодка в средата на Атлантическия океан били незначителни. Сеизмичната активност в района е относително висока, обаче никой не бил забелязал каквито и да е трусове в интервала от време около инцидента – нито местните жители на Азорските острови, нито множеството моряци, кръстосващи океана.
Цунами или гигантска вълна
Според друга теория след земетресение или свлачище в Канарските или Азорските острови се образувала огромна приливна вълна. Екипажът или бил отнесен от нея извън борда или се евакуирал. Тази теория дава обяснение за многото вода на борда на „Мери Селест“, но отново липсват сведения за каквито и да е било трусове или свлачища в региона.
Възможно е екипажът да е станал жертва на специфичен атмосферен феномен, известен като „убийствена/чудовищна вълна“. В океанографията това е вълна, която е значително по-висока (над 2 пъти) от средното вълнение за деня. Накратко, това не са непременно най-грамадните вълни изобщо, а по-скоро необичайно високи вълни за даден момент. За разлика от цунамито – което се причинява от земетръс, движи се с висока скорост и се надига с приближаване към брега – чудовищната вълна изглежда, че се формира (надига) в дълбоки води при натрупване на редица фактори, например силни ветрове и бързо течение (вероятно се дължи на резонанс). Отново е трудно да се обясни как екипажът е могъл да се чувства по-защитен в малката спасителна лодка, която даже нямала платна. Тази версия е неприемлива поради факта, че корабът е намерен в непокътнато състояние.
Торнадо в океана
Според теорията на д-р Джеймс Кимбъл торнадо станало причина за неизправност във важен уред на кораба. В областта на торнадото атмосферното налягане е ниско, което би могло да „засмуче“ вода в тръбичката, в която моряците пъхат пръчка, за да измерват количеството вода в трюма; това от своя страна би могло да създаде впечатлението за потъващ кораб.
Опасност от експлозия
Съществува правдоподобна теория, която се базира на бъчвите с алкохол (етилов спирт). Капитан Бригс никога дотогава не бил пренасял толкова опасен товар. Идеята е поставена за първи път от собственика на кораба Джеймс Уинчестър и е най-приетото обяснение за изчезването на екипажа.
От всичко 1701 бъчви алкохол в трюма девет били намерени празни. Точно те били направени от червен дъб, а не както останалите – от бял. Червеният дъб е по-порест и по този начин е по-уязвим към течове. Течащите бъчви биха причинили натрупване на изпарения в трюма. Ако не са били добре наредени, бъчвите биха могли да се търкат една в друга и триенето между стоманените им обръчи би могло да причини искри. Опасността от експлозия, макар и слаба, би могла да предизвика паника сред екипажа.
Според историка Конрад Байърс обяснението е следното: капитан Бригс заповядал трюма да се отвори, в резултат на което започнали внезапно да излизат спиртни изпарения. Мислейки, че корабът ще експлодира във всеки момент, той наредил всички да се качат на спасителната лодка, но в суматохата не успял да се увери дали лодката е достатъчно добре завързана към кораба. Междувременно вятърът се усилил, с което отдалечил кораба от спасителната лодка. Хората се удавили или умрели от жажда, глад и/или други фактори, бидейки без никакъв шанс за оцеляване с лодка в средата на океана.
Нападение на гигантски калмар
По време на разпитите на моряците от Дей Грация част от тях са свидетелствали, че на палубата на "Мери Селест" е имало много раковини и много вода. Според един от моряците в трюма на кораба имало захвърлена капитанска шапка, а до нея парче пипало, което лежало в локва от тъмна кръв. Може би екипажът на призрачния кораб е станал жертва на нападение на гигантски калмар, но която и от теориите да е истина, никога няма да се разбере със сигурност.
Все още няма коментари