Жената на Стоян Михайловски се трови от ревност

  
Сутринта на 11 март 1899 г. вестникарчетата тичат като луди из цяла София и проглушават минувачите с новината, че през нощта съпругата на писателя Стоян Михайловски – 33-годишната Райна, е направила опит да се самоубие. Лекарите смятат, че няма опасност за живота й, но временно ще остане сляпа. Засега цялата е в синини от триене с вълнени парцали и от удари по тялото й, за да се засили кръвообращението. Потресен от случилото се, самият Михайловски също поискал да сложи край на живота си.
 
Д-р Борис Андреев, племенник на Райна, ни връща към онази далечна история, свързана с любов, ревност и хорска злоба.
 
- Г-н Андреев, каква според вас е причината вашата леля Райна Петрович да направи опит за самоубийство?
 
- Няколко дни преди да се реши на тази отчаяна стъпка, тя записва в дневника си: „Ти си много погълнат в любимата работа. Не ти остава никак време за мен.” По това време Михайловски действително е много зает и то не само с писане. Той е за трети път депутат и от трибуната на Народното събрание води безкомпромисна борба срещу политиката на Фердинанд, а от страниците на печата непрекъснато защитава Вазов от хулите на модернистите. На всичко отгоре му е завъртяла главата една засукана и напориста дама, която си е извоювала правото да чете и да коментира работите му, преди той да ги е дал за печат. Тя е французойка, казва се мадам Стойчева-Ламбрам и е съпруга на столичния лекар д-р Стойчев. Мадам явно е имала литературни интереси, защото непрекъснато кани у дома си писателите от кръга „Мисъл” – д-р Кръстев, Яворов, Славейков и Петко Тодоров. Друг път кръгът гостува у Михайловски, но тя присъства и там и, без да се притеснява от Райна,
 
безцеремонно ухажва съпруга й
 
- Съвременният българин свързва името на Стоян Михайловски само с текста на всеучилищния химн „Върви, народе възродени”, а той е автор и на блестящи сатирични и философски произведения, на басни и епиграми. Бихте ли казали няколко думи за него?

- Михайловски абсолютно незаслужено е забравен, макар че някои от работите му имат висока художествена стойност и като звучене са невероятно актуални и днес. Роден е през 1856 година в град Елена и е син на големия възрожденски общественик и учител Никола Михайловски и племенник на митрополит Иларион Макариополски. Завършил е Френския султански лицей в Цариград и право във Франция. Бил е доцент по всеобща литературна история във Висшето училище (днешния Софийски университет), но е уволнен заради една негова статия – „Потайностите в българския дворец”, и последвалия съдебен процес срещу него.
 
- Кога се венчават с Райна?

- През 1887-а, когато той е на 31, а тя – на 21 години. Райна е родена в Русе и също е високообразована. Когато у дома им се събира приятелският кръг „Мисъл”, тя свири на пиано на гостите и заедно с останалите съпруги участва в техните разговори по въпроси на литературата и изкуството. Ако се съди по една снимка, на която я виждаме със съпруга й и със семейството на д-р Кръстев, тя освен всичко друго е била и красива.
 
- Тогава защо бракът й с Михайловски не върви?

- Отначало и двамата са много щастливи до момента, когато умира единственото им дете 
Дойката заразява момченцето с червен вятър и то живее само 17 дни. За да сподави поне отчасти мъката си, писателят се затваря в кабинета си и работи до изнемога. А след като се посъвзема, отива в другата крайност – започва да живее като за последно.

Цяла еснафска София коментира любовните му авантюри, като към истините прибавя нови и нови измислици, докато накрая го превръща в някакъв неотразим Дон Жуан. Той обаче не се притеснява какво ще кажат хората за него и демонстративно започва да излиза на разходка в Борисовата градина в компанията на далеч по-младата от него Невяна Богоева-Манолова. Красивата учителка явно също е влюбена, защото знае наизуст много от басните и сатиричните му стихотворения и ги рецитира по утра и вечеринки.

Михайловски толкова се увлича, че даже й обещава да се разведе, но в един прекрасен момент младата дама среща друг, заможен и по-перспективен господин, омъжва се за него и заминава да живее в Пловдив.
 
Всичките тези истории, одумвани и раздумвани от хората, естествено, достигат до ушите на Райна и тя страда безкрайно много. Тя често моли съпруга си да осиновят дете, но той се съгласява едва в края на живота си през 1927-а. Пренебрегната и унизена, през всичките тези години Райна има за свой единствен душеприказчик съпругата на д-р Кръстев – Радка, която също е пренебрегната от мъжа си заради негова студентка.
 
- За много хора името на д-р Кръстев за съжаление едва ли говори нещо повече от това, че е дал път на Яворов. Кой всъщност е той?

- Д-р Кръстьо Кръстев е един от най-големите ни литературни критици, главен редактор на култовото списание „Мисъл”. Той чете лекции по философия, естетика и литература във Висшето училище. Заради крайно затворения му характер
 
студентите му го наричат „Желязната маска”,
 
а заради високия му стил на преподаване – „трансцеденталният и иманентният”. С бъдещата си съпруга Радка той се запознава в Казанлък, където и двамата са учители в местната гимназия и играят в „Коварство и любов” на Шилер в самодейния театър. От брака им се раждат две деца – Офелия и Константин.
 
Понеже е роден в Пирот, който България загубва след Първата световна война, професорът много тежко преживява националната катастрофа, още повече се затваря в себе си и мисълта за отвъдното буквално го обсебва. И не щеш ли, точно в този момент от „бездънната му тъга”, както се изразява неговият колега и приятел проф. Александър Балабанов, го изважда едно младо и невероятно мило същество на име Валерина. Тя е студентка по философия и единствена от всички свои колежки открива зад „Желязната маска” един добър и интересен мъж. И му завърта главата, макар че професорът е вече на 60.
 
Както и трябва да се очаква, цяла София започва да го одумва и мълвата бързо стига и до съпругата му Радка. Но за разлика от други пренебрегнати от мъжете си знатни съпруги, тя не доставя удоволствие на клюкарите – не дава външен израз на страданието си, не плаче, напротив – държи се, сякаш всичко вкъщи върви по мед и масло. Д-р Кръстев възприема същото поведение. Всяка година той взема под ръка съпругата си и двамата заминават да празнуват в Костенец Празника на любовта. Поетесата Мара Белчева разказва в спомените си с каква радост обикалят отрупаните с цвят градини и как отдалече
 
хората ги взимат за влюбени
 
„Всъщност, отбелязва тя, такъв е жребият на всички таланти – да бъдат и да останат самотници.”
Четири години след началото на романа си с Валерина д-р Кръстев слага край на живота си. Близките му отричат този факт и обясняват кончината му с неговата разсеяност – вместо приспивателно професорът взима някакво друго лекарство. Истината според мнозина е, че д-р Кръстев не може да намери изход от създалата се сложна ситуация - не му достигат сили да пренебрегне чувствата на любящата си съпруга и да отиде да живее при Валерина, а на всичко отгоре е потресен от желанието на тълпата да се рови настървено в личния му живот и да го плюе.
Можем да предполагаме за какво са си говорили дни и месеци наред Райна Михайловска и Радка Кръстева, докато неверните им съпрузи в това време утешават други дами.
 
- Как продължава историята след опита на Михайловски да се самоубие?

- Още докато тя е в болницата, писателят вика с телеграма майка й от Русе, тъй като преценява, че няма да може сам да се грижи за нея. Там, в родния си дом, Райна постепенно се оправя, проглежда и даже започва да се готви да се върне в София. Родителите й обаче категорично възразяват: „Ако действително още държи на теб, да дойде да живее в Русе.” Така Михайловски се озовава в дунавския град и двамата с Райна заживяват в нов и голям дом, който нейните родители им подаряват. Ако проследите творчеството му, ще видите, че именно в Русе той написва някои от най-силните си произведения – „Върви, народе възродени”, „Книга за българския народ”, басни, сатири и епиграми.