Захарий Стоянов превръща Ботев от хаймана в идол  

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева, за да се превърне от хаймана в поет революционер и икона на българското национално освобождение.

„В разстояние на осем години след неговата погибел за нашия херой не са ставали ни панихиди, парастаси, ни пък какво годе друго възпоменание, като че народът, за който се е той борил, не съществуваше!“. Това пише след голготата на Христо във Врачанския Балкан неговият съвременник и поборник Захарий Стоянов.

Не е за вярване, но малко след фаталния куршум над героя действително надвисва забрава. Отхвърля я с мощ и страст една книга. „Ще го направя на българския народ идол“, твърд е в идеята си Захарий.

Първата по-цялостна публикация за Ботев излиза в Пловдив, във вестник Южна България“, на 19 май (31-ви по нов стил) 1884 г.

Авторът е Захарий Стоянов, който никога не е познавал поета, но вече е събирал спомени и факти за него.

Към този момент 34-годишният Захарий може би още не знае, че самият той сам ще ликвидира тази неправда веднъж и завинаги. Но замисълът и пламъчето на благородна амбиция изглежда са налице в същата 1884-та.

Четири години по-късно излиза неговата необикновена книга „Христо Ботйов (Опит за биография)“, която обогатява народната памет и душа с безсмъртния Ботев.

Захарий знае, че е извършил именно това: „Нашият герой... е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи.“

„Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин..., то първата барикада на града Париж щеше да се нарича Ботйова.“

(из „Вместо предисловие“).

Този исторически принос на летописеца е всепризнат, и то доста бързо и независимо от критично забелязаните неточности в биографията.

Не чак толкова известни са някои подробности и инциденти от самотната битка за Ботев, която води овчарят от Медвен.

За какво става дума, най-добре разказва проф. Александър Балабанов. Според него именно Захарий Стоянов е създателят на мита за Ботев.

„Ботевите стихове и работи, разпилени бяха навсякъде, никой ги не знаеше, не виждаше. В опиянението на първата свобода никой се и не сещаше за него. Нямаше и къде да се прочете нещо от него или за него. А Захарий Стоянов е видял, че Ботев е Ботев и с големи усилия събира каквото може от Ботева из разни вестници“, пише видният ни литературовед и продължава:

„И няма средства да издаде Ботевата книга – живота му – и песните му. И отива при тогавашния министър на просвещението, иначе честния човек, Живков, но не му било работа литературата и Ботевци...

– Дай ми пари да издам биографията и стиховете на Ботев!

Министърът го погледнал зачудено и не му обърнал внимание.

– Чуваш ли? За Ботева ти говоря!

– Що? Биография и стихове – на тая хаймана ли?

– Хаймана ли? – тросва вратата Захарий Стоянов. – Ще видиш, ще го направя на българския народ идол...“

Трябва да е било през есента на 1886 г. или докъм средата на 1887-а, тогава е на власт правителството Радославов, в което министър е търновецът Георги Живков (1844-1899).

През 1887 г. Захарий Стоянов вече много работи над книгата, която завършва към края на август 88-а. Тя излиза от печат в Русе на 9 ноември (21-ви по нов стил) 1888 г. и се разпродава впечатляващо бързо за онова време.

Своеобразната битка за Ботев се развихря във времена, когато България вече е свободна, но прослойка с комфортни позиции преди Освобождението още не може да прости на националните революционери, живи или мъртви.

„Именно Захарий Стоянов допринесе най-много от съвременниците си, за да разкрие и покаже историческото величие на своя герой и неговия исполински талант и заложби, да издигне на недосегаем духовен пиедестал в съзнанието на нацията нейния истински гений – Христо Ботйов“, пише по-късно проф. Николай Жечев.

А Тодор Ташев, който се смята за най-добрия ни експерт за живота и делото на Захарий Стоянов, казва:

„Този „Опит за биография“ е живял и носен близо дванадесет години в душата на летописеца. И безпримерният подвиг на войводата, и огнената му публицистика, и недостижимата му поезия.“

Така действително Захарий Стоянов вади от забравата делото и подвига на съвременника си Христо Ботев и го превръща в национален идол.

Освен това „Опитът за биография“ е последната книга на Захарий Стоянов. Тя излиза 10 месеца преди загадъчната му смърт в един хотел в парижкия Латински квартал на 2 септември 1889 г.