Вили Казасян сви гаджето на Хачо и се ожени за него

Композиторът Атанас Косев е роден на 10 март 1934 г. в Русе. Писал е за Емил Димитров и Лили Иванова. Борето Годжунов е пял хита му “Надежда”, дуетът Марчинков-Берова пее неговата песен “Поморие”. Марги Хранова изпълнява неговата “Се ла ви”, един световен хит, “Сигнал”, “Щурците”, както и много други изпълнители имат в репертоара си песни на Косев. Композиторът е печелил два “Орфея”.

- Наско, ти си бил дълги години главен редактор в радиото и в националната телевизия. Знаеш слабостите на тв звездите от онова време. Я разкажи кой на кого изневеряваше.

- В интерес на истината, изневерявахме си всички! Или поне понякога. Участвал съм в такива игри и аз, и ти, но въпросът е човек да е честен в отношенията си с хората и да не пречи на другите. Да не създава проблеми на околните. Сега хората се отчуждиха. Телевизията в момента е една пустош.

- След Батето кой беше най-прочутият любовчия от онова време?

- Иван беше прочут, понеже е публична личност и му се виждаше всичко. Но имаше криминалисти, тайни тарикати, които любеха сериозно, но много елегантно.

- Имаше ли практики като групов секс например?

- Не, тогава бяхме моралисти. Това да се целуваш с някой на публично място беше невъзможно.

Ходеха по парковете и проверяваха кой с кого е и дали е женен или не?! Правеха проверки по хотелите и къде ли не с коя жена си. Спомням си, бяхме по линия на телевизията май в Сливен с Орлин Орлинов, писателят, който беше полковник. Имаха си група военните писатели и се събираха, но един дъртак - портиерът на хотела, не пусна дъщеря му да влезе в хотела?! Нямало работа момиче като нея там. Щяла да се развали. Такива простащини имаше.

- Изневерите по твое време ставаха главно по командировките...?

- Някои са изневерявали само заради това да видят какво е. Иначе в телевизията имаше много гаджета за изневяра. Подбираха ги. Но не като Хачо Бояджиев. Хачо, като стана директор на НДК и после на телевизията, ги подбираше по бански костюми и по външен вид. Викаше ги на кастинг.

Доказа се като естет. Той ходеше например само с манекенки. Все питах Батето: “Абе, какво става с тоя човек?! Няма ли да хване някакво сериозно гадже?" И по едно време, след години, се оказа, че има 7 деца. Кога ги е правил, къде...

- Ти познаваш ли някои от гаджетата му или жените му?

- Той ги крие. Хачо никога не е водил жените си или гаджетата си по купони

- Говори се, че Вили Казасян, Бог да го прости, му е свил на Хачо едно гадже, последната си жена, Светлозара?

- Вярно е. Тодор Трайчев се беше върнал от Америка и ме покани в “Кинодейците”. Тогава бяха три заведенията - Руският клуб, Клубът на журналистите и на кинодейците. “Наско, много съм ти благодарен, че си ми помагал и искам да те поканя на вечеря!” Помагал съм на стотици хора, но една бутилка никой не ме е почерпил. Даже Панайот Панайотов го помолих да ми донесе една масичка от Русия и си я платих, разбира се. Тодор Трайчев ме попита мога ли да поканя и Вили Казасян с нас. Обадих се на Вили и се събрахме да вечеряме. Стоим си там на една маса и по едно време се отвори вратата и Хачо се показа с една мадама. Той ходеше и с говорителки понякога.

Появи се той с една красавица като Кармен - къдрокоса, ефектна.

Седнаха на нашата маса. А сети се коя е? Светлозара, която после стана репортерка. Вили й взе телефона. Мисля, че вече не живееше с Надето, майката на Хилда. Виждам го после Вили, той беше много потаен, и ми каза: "Бяхме в “Парк хотел “Москва”, вечеряхме". Така започна връзката им.

Един ден идва Вили там, където живеех, на тавана на “Цар Асен”. Аз се бях върнал от Турция от един фестивал. Сашко, синът ми, ми викна от терасата: ”Татко, търси те Вили Казасян много спешно!” Мисля си, защо ли пък може да ме търси Вили толкова спешно. И Вили с леко виновната си усмивка с трапчинката, ти го знаеш, ме пита: ”Ще ми станеш ли кум?” Няколко месеца вече бяха изкарали със Светлозара. Казах: “Разбира се”.

- Коя беше кумата?

- Кумата беше една приятелка на Светлозара. А ресторантът беше “Ален мак”, на “Витошка”. Станаха едно чудесно семейство. Светлозара много се грижеше за него.

- Говори се, че Генко Генов и Вили Казасян са били големи врагове, вярно ли е?

- Не е имало такова нещо. Имаше нещо на един “Орфей”. Стана ми много мъчно, защото живяха много години заедно. Изглежда, се намесиха някакви интереси.

- В телевизията не са ли се опитвали да те вербуват от ДС? Да са искали да доносничиш за колегите?

- Не, но са идвали двама в моя кабинет, когато бях главен редактор. Изпрати ги кадровикът Иван Кръстев, който после беше портиер в НДК. Дойдоха две момчета от МВР - 6-и отдел. Единият се казваше Иванов. Не са ме разпитвали да говоря за някого. Просто дойдоха да разговарят с мен.

След това тоя Иванов го видях на един “Златен Орфей”. Такива хора наблюдаваха културата.

Една интервю на Жоро Захариев