Тито събаря паметника на войводата Петър Юруков    

На 19 декември 1882 г. в Карлово е роден войводата на Тиквешката околийска чета на ВМОРО Петър Юруков. Той загива за свободата на македонските българи.
Бащата на Петър Юруков е търговец. Умира твърде млад, а няколко години след него умира и съпругата му и оставя петте деца кръгли сираци. С отглеждането на непълнолетните деца се заема най-големият им брат Никола, който работи като счетоводител.

До IV клас Петър Юруков учи в родния си град. През учебната 1897/1898 г. се записва в мъжката гимназия в Пловдив, където завършва V клас. След това заедно със съгражданина си Стефан Стойчев се премества в Самоков и постъпва в Железарското държавно училище.

През юни 1899 г. Петър Юруков е избран за член на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, в който членуват ученици от Американския колеж и Железарското училище в Самоков. През ноември 1899 г. Петър Юруков е избран за председател на кръжока. През есента на 1899 г. е приет за член на ТМОРО. Заради ученическа стачка през януари 1900 г. властите в Самоков затварят Железарското училище и изключват от училището Петър Юруков и неговите другари. Известно време той прекарва в родния си град. Води кореспонденция с брата на Гоце Делчев, Мицо, и разбира, че ще се изпращат малки чети в Македония. Поради тази причина заминава за София и през април се среща с Гьорче Петров и Гоце Делчев.

На 1 май 1900 г. е назначен за секретар на Дойранската чета, която се предвожда от Гоце Мазнев. До края на 1900 г. броди с нея из Дойранско и Поройско, като отговаря за тайната кореспонденция и за агитационната работа.

След това е назначен за временен войвода на Кукушката чета на мястото на ранения Христо Чернопеев, който заминава да се лекува в Солун. След излекуването си той отново поема ръководството на четата, а Петър Юруков остава четник при него. По-късно четата се разделя на две по-малки чети с войводи Христо Чернопеев и Михаил Герджиков. Петър Юруков се включва в четата на Герджиков, която действа в Кукушко, а после се премества в Кожух планина. Заболял от болестта червен вятър, Юруков се завръща в Кюстендил, за да се излекува. След това заминава за Карлово.

На 1 юни 1901 г. отново заминава за Македония като помощник-войвода на чета, предвождана от Михаил Герджиков. Четата действа в Радовишко, а след това преминава в Струмишко и Гевгелийско. Тя се обединява с четите на Михаил Попето, Кръстьо Българията и Аргир Манасиев, преминава в Тиквешко и на път за Битолско води тежки боеве с турски потери.

Петър Юруков взема участие и в аферата „Мис Стоун“, в която за откуп са отвлечени американската протестантска мисионерка мис Елен Стоун и нейната спътница Катерина Цилка.

След разделянето на сборната чета през есента на 1901 г. Юруков става секретар на четата на Михаил Попето във Воденско. След предателство четата е нападната от аскер край село Сборско, Воденско. В боя Петър Юруков е ранен и това налага през октомври да се завърне в България, за да се лекува в болница в Кюстендил, където престоява 40 дни.

През пролетта на 1902 г. Юруков отново се среща с Гоце Делчев, който му предлага да поведе чета в Тиквешко, за да възстанови организацията и да подсигури канала за Югозападна Македония.

Илинденско-Преображенското въстание в Тиквешията не придобива масов характер. То се изразява в отделни четнически действия, саботажи и атентати. Четата на Юруков е принудена да води тежки боеве с аскера, който я преследва. За да се улесни скритото маневриране на четата, Юруков решава да я раздели на две чети, едната от които лично предвожда, а на другата назначава за войвода своя помощник Лазар Мишев. С умели маневри по долините на реките Раец и Черна двете чети успяват да се измъкнат от турския обръч, пише военният историк доц. Петър Ненков.

След потушаването на въстанието Юруков изпраща битите и ограбени от турците селяни от Тиквешията да се оплакват на европейските консули в Солун.
Следват още поборнически години. Петър Юруков обаче заболява от тифус и умира на 18 януари 1906 г. само на 23 години.

След смъртта му откриват сред личните му вещи едно тефтерче, в което като Левски записвал свои мисли. Една от тях гласи: „Победата над себе си е най-голямата победа!“ и още: „Да бъде человек свободен, не ще рече да има добър господар, а да няма никакъв !“. Другарите му изпълняват неговото предсмъртно желание и го погребват в градския парк на Прилеп .

През Първата световна война, когато Българската армия освобождава Македония от властта на сърбите, от Карлово за Прилеп заминават приятели на Петър Юруков. Със свои средства те построяват скромен паметник на гроба му, който е осветен тържествено от местните свещеници.

През 1942 г., когато Македония отново е присъединена към територията на България, тленните останки на Петър Юруков са извадени от гроба му и са препогребани с военни почести в двора на църквата „Св. Никола“.

След Втората световна война комунистическата клика на Тито в Югославия поругава паметниците на загиналите за свободата на Македония членове на ВМОРО. Сред разрушените паметници е и този на войводата Петър Юруков.