Радослав Нешев
Няма как да хвърлим поглед към празника на студентите в годините на социализЪма и да не си припомним знаменателната реч на първия ни държавен ръководител – другаря Тодор Живков:
„Позволете ми от името на моите другари и от мое име най-сърдечно, по приятелски, по братски, да ви приветстваме по традиция с големия празник на българското студентство 8 март, 8 декември... И да ви пожелаем успех във вашата работа да овладявате науката.”
Така казва Тато в реч пред академичната младеж, без дори да подозира, че този лапсус в съвсем скоро време ще стане показателен за нивото на образованост, която бълват над 50-те акредитирани висши училища в България след избухването на демокрацията от 1989 г.
Всъщност студентският празник – 8 декември, се отбелязва за първи път у нас през 1903 г. като празник на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище в София. Празнуването обаче е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември – Международен ден на студентската солидарност. Празникът е възстановен едва през 1962 г.
Сега студентите в България са близо 240 хиляди, но нивото им на компетентност е силно разколебано. Винаги остават обаче настроението за купон, подготовката за него, а понякога и зловещите драми от буйствата на младостта.
Все още няма коментари