Спомени от соца: Учениците искаха да работят в заводите  

През миналия век в продължение на повече от 30 години работих като начален учител в двете училища в Трявна, където обучих около десетина випуска. Съобразявайки се с дадените указания от ръководството, всяка година в личните ни планове намираше място разделът „Професионално ориентиране на учениците“. Във връзка с това определяхме заводите в града, които ще посетим през годината. Учениците се запознаваха с работния процес в съответния завод с цел като пораснат, да заработят там. С най-трайни и запомнящи се впечатления децата оставаха от посещението в градския хлебозавод. След изслушване на разказа за процеса на приготвянето на хляба и многото закуски учениците изпълняваха кратка програма, която завършваше със следния стих:

„Няма нищо на земята вкусно, като топъл хляб
Влива сили той в сърцата и на стар, и на млад.“

След това ни даваха няколко топли хляба, току-що извадени от пещта. С истинско удоволствие децата ги разчупваха и си ги хапваха. След като порастваха, много от нашите ученици започваха работа в заводите и ставаха добри работници. Много от тях ни посрещаха при посещението ни със следващите випуски.
 
Пенчо Пенчев, Трявна