Чувство за самоиронияОт Будапеща в двореца идва прочут фотограф, който за 400 франка дневно (само за работата, без самите фотографии) се заема да снима княза в различни пози и униформи. По време на тези сеанси князът настоява да се заключи вратата и само неговият личен секретар граф дьо Бурболон се върти около него и му дава препоръки.
- Бурболон, какъв израз да си придам?
- На абсолютно презрение, монсеньор, сякаш Ваше височество говори на господин Х...
- А сега?
- В скромно облекло сте, значи естествен, семпъл и добродушен!
- Какво ще кажете за тази поза?
- Прекалено строга и трагична!
- Да, но то е за поданиците ми. На тях им трябват внушителни изражения и театрални пози!
- И все пак не прекалено свирепи. Необходимо е смесица от достойнство, скептицизъм и ирония. Мислете за Берлинския договор!
- А носът ми? Не прилича ли на слива?
- Намирам профила на монсиньор без всякакви недостатъци...
- Не ме ласкайте. Имам свински очички и почти слонски хобот...
За съжаление, самоиронията, на която е способен Фердинанд, не му пречи да е злобно подигравателен към другите и любител на нецензурни думи.
Всеизвестно е, че обичал да възкликва пред всички - при вида на нехаресано ястие: “Какво е това? Прилича на хемороиди... На повръщано!”.
Ноември 1887
Наквасеният караул
Князът, току-що стъпил в България и още е по път за София, спирайки се в Търново, Габрово, Казанлък, Калофер... Навсякъде го посрещат с военни паради, речи, приеми и буйно народно веселие. В Пловдив (Филипопол) настаняват Фердинанд в “нещо като вила, отделена от улицата с решетъчна ограда, наричат я “Груевата къща”.
На официалната вечеря в кметството местните величия, които явно нямат доверие на водата в кладенците и чешмите, изкупуват от аптеките и бакалниците цялото налично количество разнообразни и навярно престоели и дори развалени бутилирани минерални води. Само като видели старомодните бутилки на “Виши”, “Валс, “Пюлна” и “Хуниади-Янош”, чужденците, придружаващи княза като негова свита, правят страдалческа гримаса... Но времето е горещо и повечето все пак отпиват от тези бутилки, в резултат на което след това цяла нощ напразно търсят “онова помещение”...
Оказва се, че тук-там по стаите (не навсякъде) дискретно е пъхнато под креватите по едно гърне за съответните нужди. Граф Александър дьо Грьоно, потомък на стар благороднически род от Савоя, се възползвал от това гърне, след което го... изсипал през прозореца.
“Мислейки си вероятно, че се намира в Тулон”, отбелязва иронично летописецът (Тулон е старинен френски град на море).
За зла слука под прозореца имало караул, който по този начин бил наквасен и “парфюмиран”. На сутринта, по време на закуската, князът се смее презглава на тези преживелици - става ясно, че единствената тоалетна в къщата е била заета нощес именно от него.
Август 1887
Среднощен скандал с красива дамаСлед смъртта на стария Грьоно в Двореца на служба остава дъщеря му Анна, която след време се жени за Димитър Станчов. В началото на 1893 г. от Франция идва и по-малкият син на графа, Ернест - добро момче, но като че ли разглезен. Намират му работа, но скоро става ясно, че младежът скучае без своята среда, държи се високомерно към българите, а работата не го увлича. Създава главоболия на роднините си ту с детински своеволия, ту с екстравагантни приумици.
През лятото младият Грьоно придружава Фердинанд, заедно с останалите, в двореца в Евксиноград, Варна. И тук стряска всички с поведението си - разхожда се чисто гол по горния коридор на двореца, наложил върху главата си ту цилиндър, ту военна фуражка... Няколко месеца по-късно пак той е инициатор на среднощен скандал в двореца: младежът влиза посреднощ в покоите на красивата Мара Белчева, придворна дама на княгиня Клементина, и без обяснение й се нахвърля с недвусмислени намерения. На другия ден Фердинанд е принуден да го изгони, а вестниците раздуват случая до политически въпрос.
За съжаление на княза, оскърбената придворна дама, харесвана и уважавана от всички, също напуска двореца и никога повече не стъпва там. Ядосан, Фердинанд я наказва, като й намалява наполовина наследствената пенсия, а пресата я одумва, че е давала аванси на французина.
Октомври 1893
Подарък за английската кралица
През 1897 г. кралица Виктория празнува 60-годишен юбилей от възкачването на трона. Празненствата са пищни и продължителни. На тях, като роднина, е поканен и Фердинанд. Преди пътуването, в София дълго обсъждат какъв подарък да се поднесе на владетелката и на някой му хрумва идеята да й подарят розова есенция, нали маслодайната роза е един от символите на България. Кметът на Казанлък бил подарил на Фердинанд стъклен флакон с литър розова есенция.
Тутакси поръчват купуването на подходящо кристално шише от Виена, запушено с тапа във византийски стил - златна и обсипана с полирани аметисти и тюркоази. Вече в Лондон, почват да преливат скъпоценната течност от едното шише в другото и за голяма изненада се оказва, че виенското шише е по-голямо и гледката е озадачаваща, сякаш е наченато. Паникьосан, секретарят на Фердинанд тича до най-близкия парфюмериен магазин и купува още няколко флакона, въпреки високата им цена.
За ужас на всички резултатът от смесването на двете прозрачни течности не изглежда добър - получава се нещо мътно и зеленикаво. Князът обаче казва нехайно: “Ще убедя кралицата, че така изглежда розовата есенция с най-високо качество. Впрочем тя изобщо няма да й обърне внимание и ще даде шишето на някой от индийците си!”. И всички си отдъхват.
Юни 1897
Първа брачна нощ, ама не съвсемКогато Фердинанд се жени за княгиня Елеонора фон Ройс, всички присъстващи са наясно, че това е брак, който ще остане навярно “неконсумиран”. Всъщност князът заявява това още докато търси нова съпруга - трябва му подходяща съпруга, която не иска много внимание и се занимава с благотворителност. И граф Робер дьо Бурбулон го пише в писмата си: тя е “стара, суха, грозна, но добра, почтена и забележително интелигентна”. Сватбата е в гр. Кобург, Германия, и е много семпла. Но още на вечерята след церемонията става ясно, че Фердинанд трудно понася новото женско присъствие около себе си и почва да се заяжда с Елеонора за щяло и не щяло. Но това е, защото те по нищо не си приличат - той не обича отворени прозорци, а тя не обича затворени, неговите помещения в двореца са претрупани с какви ли не украси и дреболии, а тя обича голите стени, той се чуди какви още униформи да си ушие, а тя нехае за лукса... Той обича фриволни разговори и клюки, а тя смята това за лош вкус.
Все пак всички очакват поне в първата брачна нощ младоженците да спят в една спалня, заради традицията. Но Елеонора на всеослушание заявява, че не може да спи под “нехигиеничния” брачен балдахин на княгиня Клементина в кобурготския замък и нарежда да й сложат малко желязно легло в тоалетната й стая. На всички става ясно, че съпругът ще спи някъде другаде в първата брачна нощ. Затова Фердинанд не се свени да предизвести румънския крал Карол I, на когото новобрачните отиват на гости през медения месец, че държи той и Елеонора да имат различни спални.
Февруари 1908
