Петричкият инцидент, или войната на ген. Иван Вълков

За Петричкия инцидент, или войната на ген. Иван Вълков, от октомври 1925 г., която е оценена на 30 милиона лева от ОН въпреки опожарените села и съсичани с брадви от гърците деца, разказва в студия военният историк доц. д-р Петър Ненков.

На 19 октомври 1925 г. в района на граничния пост №1 при Демир капия наши граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият часовой влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г.

Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана.

Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят, генерал Пангалос, дава заповед за нападение над България. Гръцкото правителство не очаква от България да окаже сериозна съпротива, след като е разорена от световната война, а армията ѝ е орязана до символичните 33 хиляди щика от Ньойския договор. Затова гърците се надяват да превземат с лекота колкото е възможно повече територии.

През това време по целия граничен участък са разположени едва 300 войници на отсечка от над 80 км пресечен терен. Те не могат да удържат настъпващия враг.
На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски от 4-ти армейски корпус нахлуват по две направления по долината на Струма на фронт от 40 км. В Петричка околия те извършват редица убийства и жестокости над мирното население - грабежи на имущество и опожарявания на къщи. Населението бяга на север.

Бойните действия се простират на един фронт от 40 км. От пост №1 при Демир капия до пост №15 при Лехово. Гърците успяват да навлязат на 8 км на българска територия и да завземат селата Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня и Петрово оттатък река Струма, а отсам - селата Тополница и Картечино (днешното Дрангово). Американският кореспондент Маркъм изпраща следната телеграма до софийския вестник "Слово": "Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В село Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва".

На 22 октомври сутринта започва офанзива за превземането и на Петрич. Самолети извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп гара Петрич и селата Митиново и Ръждак. По-голямата част от населението - жени, деца и старци, е евакуирана във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. Доброволци - милиционери, снабдени с оръжие от пограничното поделение, и четите на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по височините над Петрич, водят ожесточени боеве и не допускат гърците да влязат в града.

В същия ден със заповед на военния министър генерал Иван Вълков към Петрич се насочва българска войска. Изпратени са към зоната на конфликта 6 пехотни и 3 картечни роти с 12 оръдия със заповед да се окопаят пред гръцките войски, но да не влизат в бой с тях. Българската войска заема позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите.

Въпреки бойната си готовност българската войска не взема участие в боевете. Такова е нареждането на военния министър, който е решил с дипломатически средства да разреши пограничния конфликт. Той е сезирал Обществото на народите, а от там Гърция и България са предупредени незабавно да прекратят бойните действия, като в нотата е написано, че неподчинилите се ще бъдат най-строго санкционирани.

Съветът на ОН изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, намиращи се в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията. На 29 октомври е разпиляна току-що прибраната есенна селскостопанска реколта.

На 29 октомври Съветът на ОН назначава анкетна комисия с председател английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и членове - генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите и пред двете правителства.

След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите.

В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. 

ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиони лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.

От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които вземат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 г.

Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите - по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават.

През есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря своите врати. На следващата 1930 г. общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва "22 октомври" - денят, в който жителите на Петрич не допускат гърците до своя град.

На 31 октомври 1937 г., по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, е открит и първият исторически паметник в града - паметникът "Загинали за родината”. Върху една от мемориалните паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в боя срещу гърците през 1925 г., влязъл в историята под името "Петрички инцидент”.