Никола Вапцаров е убит за пари!

Виолета Къшлова е родена във Варна на 15 юни 1955 г. Завършила е журналистика в МДУ в Москва и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е автор на много журналистически разследвания, три от които разтърсват живота й: за поета Никола Вапцаров, за частните юридически факултети и причините, поради които България никога няма да направи реформа в съдебната система, и убийството на Милчо Дойчинов. Като завеждащ отдел “Социален” на МО той е продавал кокаин чрез МК „Кремиковци”, за което е бил разстрелян заедно със сина си на софийската улица „Загоре” на 9 май 1997 г.

След безнадеждно заболяване – множествена склероза, Виолета Къшлова се е възстановила максимално и дава първото си интервю пред “БЛИЦ”.

Госпожо Къшлова, защо искате да говорите за поета Никола Вапцаров сега?

- Защото ме възмущава поведението на българските интелектуалци и поведението на българските политици, които ги употребяват за манипулации, чиято цел е създаването на една трайна неяснота в обществото. Тя формално е свързана с миналото, но в действителност неизясняването на истината по различни проблеми от началото до края на миналия век, реално прикриват днешните грехове, днешната мерзост не само на интелектуалния, но и на политическия елит. В България те са взаимно обвързани така както никъде по света. Примерно наказателно дело 585/1942 г., по което абсолютно незаконно на основание на недоказано и изцяло измислено обвинение е убит поетът Никола Вапцаров. Аз самата публикувах една малка част, само щрих от това убийство през 1994 г. във в. „Репортер 7”, като съвсем леко маркирах проблема, защото тогава още изследвах причината, поради която този човек и толкова талантлив поет е бил брутално убит от държавата България. Реакцията, която последва след тази публикация, беше бурна и неестествено агресивна. Тези, които поискаха среща с мен, бяха сред свидетелите на обвинението, тези, които са лъгали от лоялност към ЦК на БКП – до един активни борци против фашизма и капитализма, все първа група. Бяха изпълнени с омраза към истината и с омраза към Вапцаров. Те наблягаха много на идеята, че Вапцаров е предал другарите. Точно това ме накара да търся причината за убийството. Още тогава свидетелят по това дело Божидар Божилов ми каза, че от истината може да текне кръв. Той имаше предвид истината, която аз търсех в архива на Велко Палин – архива на Военния отдел на ЦК на БКП, където се съхраняват досиетата на всички, които са били номенклатура на ЦК на БКП, а това са всички по-важни за държавата хора – певци, артисти, писатели, членове на ЦК, членове на Политбюро, досиетата на генерали, на тези, които са ръководели тайните служби и политическата полиция, в това число досиетата на Георги Марков, Желю Желев, Румяна Узунова, Люба Кулезич, известната вече госпожа Екатерина Бончева – нейното досие например е подвързано в една архивна единица с досието на Георги Джагаров – двете с Румяна Узунова са работили пряко с него от Радио Свободна Европа, също досиетата на чужденци, които са помагали за превеждането на български писатели и които са помагали за работата с български емигранти, които са се крили от българската власт, но са били намирани. Ужасяваща е връзката на делото, по което Никола Вапцаров е убит, с подлостта на много от хората, които изброих. Ето поради тази връзка искам да говоря и да поканя честните хора да искат изваждането на архива на Велко Палин. Защото това е огромна материя – аз работих с нея 1 месец, но когато един човек чете толкова многостранна и дълбоко специфична книжнина, е налице вероятността да бъде допусната грешка, да не бъде осветлена правилно истината, да бъде казана само част от нея. Това шикалкавене с важни неща и тяхната подмяна със смешни четива като кой кой е в българската литература и други фрагментарни глупости, в това число и опитите дори на професори да тиражират лъжи за Вапцаров, ето всичко това ме кара да говоря и да искам подкрепата на честните хора, които имат право да разполагат с архива на Велко Палин и да прочетат не само пълния архив на дело 585/1942 г. – над десет хиляди листи са само досиетата на свидетелите – в това число Радой Ралин, Младен Исаев, Христо Радевски, Георги Караславов, другарят Трайчо Костов, който не е писател и не е интелектуалец (той и политик трудно може да бъде наречен), но пък е пряко отговорен за убийството на Вапцаров – той и Г. М. Димитров – точно те са донесли до знанието на ЦК – другарите Драгойчева и Димитров, че англичаните са дали парите на Вапцаров. Знатните другари са се надявали да получат английските пари чрез Г. М. Димитров поради което и е организирано театрото с бягството на Гемето от България през 1941 г. Но номерът се провалил, защото английското разузнаване установило, че Гемето е международен мошеник. След като останал без пари и без подкрепа, на Гемето не му останало нищо друго освен да легне на издръжка на Коминтерна, което и направил и точно той е посочил Вапцаров, в чиято сметка в Швейцария вече е имало 1 милиард и 600 хиляди английски лири. „Тези пари са за България” – пише Вапцаров в обясненията си до ЦК – предадени чрез Иван Масларов и Трайчо Костов на другарката Драгойчева. По-нататък обяснява, че те (Драгойчева и Димитров) никога не са ходили на работа и са показали, че не могат да харчат правилно пари, че само пръскат по дълги престои в чужбина и няма никаква полза за България от тези разходки – той пряко визира дългите гостувания на Драгойчева в Германия без всякаква логика и причина. “Ако тези пари бяха дадени за Партията, аз щях да ги дам, но те са за България, това са пари на държавата, които ще трябват след войната...” – колко наивен е бил Вапцаров!

Госпожо Къшлова, това, което казвате, е много шокиращо, излиза, че процесът срещу Вапцаров е инспириран от ЦК на БКП, а не от кабинета на Гешев и цар Борис III?

- Царската фамилия е замесена всеки път, когато става дума за пари и особено за много пари. Не зная дали причината е в това, че българската царска фамилия произхожда от крайно бедни Кобурги, обеднели в резултат на наследствена глупост – както откровено пишат летописците на руския двор. Но връзката на Борис III с убийството на Вапцаров е извън съмнение. Тя е добре документирана в неговото досие, което е разсекретено от КГБ и върнато на другаря Живков ведно с досието на сина му Симеон още през януари 1989 г. Нищо секретно няма в този архив и няма нито една причина скромният български гражданин да плаща излишно заплати на измислени комисии и да чака госпожа Бончева по нейно (или на някой друг) усмотрение да подхвърля по някое досие. В случая въобще не е важно какво са писали Вера Мутафчиева и Георги Данаилов. По-важно е защо Борис III е убил Вапцаров чрез съд по поръчка на Коминтерна, по-важно е как така се е случило, че на 16 април 1925 г. при атентата на църквата „Св. Неделя” загинаха тези, които трябваше да загинат, а пък Борис III „закъснял” за събитието. Не е закъснял, той е знаел за атентата поради връзката си с Коминтерна, която е извън всякакво съмнение. Тази връзка е перфектно документирана в архива на Велко Палин и всеки гражданин има право да провери това, всеки има право сам да прецени фактите. Това е нормалното поведение на всяка демократична държава – достъп до истината. Защото колкото повече лъжем и си измисляме комисии, хиляди условия да променим действителността, все повече ще бъдем граждани на вечна провинция, отвоювана от Метрополията с лъжи и жалки подлости. Такава жалка подлост е например публикуваното в „Труд” – че Вапцаров искал да умре, не искал да бъде помилван... Авторът е бил толкова безпомощен или пък поръчителят е бил толкова нагъл, че е използвана дори и графиката на публикуваното от мен десет години преди „Труд” да реши да защитава Борис III! Ще кажа само, че Борис III не е убил Вапцаров безплатно: бедният идалго на знатната Кобургска фамилия е харесвал червените пари още от атентата „Св. Неделя”. Всеки, който се съмнява, може да провери! Ще кажа също, че този тертип да се изнудват обвиняемите за пари и да се притискат чрез принудителната сила на държавата, т.е. чрез следствие и съд, не е чужд и на днешната политическа реалност. Българският гражданин знае много примери и отдавна се сеща защо реформата в съдебната власт не става. Ами защо не е нужна на българската власт. Това е истината. Всичко, от което властта се нуждае, си го доставя: вестници, лъжи, интелектуална, манипулативна агресия. Това е.

Искал ли е Вапцаров да бъде помилван?

- Да! Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III от адвокат Михаил Геновски. Царският отказ на тая молба е писмен и няма никакво съмнение в тоя факт. Той толкова много е искал да остане жив, толкова много се е борил за живота си, че накрая, в края на дните си, превъзмогва смъртта и я приема „просто и естествено”, както неотменимост, която е възникнала поради задължението му към България, поради обвързаността му с родината и поради високата му интелигентност, която го е накарала да разбере, че той ще бъде убит, дори и да даде парите. Но в този случай е щяла да загуби живота си и една жена – актрисата Иванка Димитрова – жената в живота на Вапцаров, която е била втората след Вапцаров, която е имала достъп до парите. Ако Вапцаров беше проговорил – Иванка Димитрова щеше да е мъртва заедно с него. Точно по тази причина командващият разстрела капитан Радев, който е знаел какво се иска от Вапцаров, защото е бил измъчван дори малко преди разстрела, оприличава Вапцаров на Левски по пътя към бесилото. Сега, когато зная всичко за убийството на Вапцаров и почти нищо за обесването на Левски, защото и този архив е строго засекретен, аз съм сигурна, че пред лицето на смъртта великите българи са видели едно и също нещо: как глухо и страшно гърмят окови. Също съм сигурна, че тяхната саможертва не си е струвало да бъде направена, защото не само че нямат последователи, но и не се намира никой, който да е готов да чуе и види истината. Не вярвам да се намерят, но като автор съм длъжна да попитам за доброволци: колко българи са готови да поискат изваждането на архива на Велко Палин, от който не липсва нито един ред, нито едно досие – на нито един днешен и на нито един вчерашен герой, в който и да е смисъл? Аз се подписвам под това искане, някой друг ще се подпише ли?

Какво става все пак с парите накрая?

- След 9 септември 1944 г. Иванка Димитрова ги прехвърля по сметката на Трайчо Костов вместо в сметката на другарката Драгойчева (в швейцарска банка). Указанието било на самия Трайчо Костов и Иванка Димитрова не се и усъмнила в правилността му. За да е чиста обаче пред себе си и пред другарите, тя изпратила бордерото с превода в ЦК. Така другарят Трайчо Костов набързо става народен враг, както и за някои други кражби по на дребно. Причината този другар да попадне в такова лошо положение била толкова сериозна, че в София пристига лично самият прокурор Вишински – хем да даде съвети по организирането на този процес (в който впрочем са използвани много от свидетелите по делото срещу Вапцаров), хем пък да се погрижи за голямата сума пари, разделила така трагично довчерашните герои... Познавачите на тези два процеса – срещу Вапцаров и Трайчо Костов, считат, че поне един мерзавец си е получил заслуженото, а пък ортодоксалните комунисти, на които никой никога не е счел за необходимо да даде обяснения, си живеят със заблудите, по-горните етажи от тях пък правят опит да заблуждават останалите и така – но докога?! Колко още да се лъжем? По-лесно е да извадим архива на Велко Палин – толкова пълно, перфектно подредено и подвързано четиво в хиляди томове, това безценно богатство – струва ли си да умира от мълчание, а ние от незнание и провинциална тъпота да си прекланяме главичката, че да не сбъркаме. Дотам, че сме се превърнали в една грешка като народ.