Мистър Сенко свил пистолета на нациста Херман Гьоринг

На 12 февруари 1905 г. във Враца е роден легендарният български илюзионист Евстати Христов, станал известен в цял свят като Мистър Сенко. Преди това обаче той продава лимонада, боза, кифли, чиракува в бръснарница... На 18 години отива в София, където удря шестица от тотото – вземат го за метач в цирка.

По това време в столицата гастролира френски маг с псевдонима Мистериозният турчин. Той демонстрира трика на легендарния Хари Худини „Метаморфоза“. Изучил криво-ляво въпросния номер, бъдещият илюзионист №1 на България решава да тръгне да дири късмета си по градове и паланки в компанията на един асистент – и той фукара като него. Дуото дава представления, където му падне – в училища, читалища, кръчми, плевни, а веднъж даже и в автобус. Всичко върви горе-долу нормално, докато в един момент селяните решават, че Сенко наистина е магьосник. Всеки ден пред вратата му започва да се точи опашка от куци, кьорави и сакати хора, които търсят изцеление от него. Други пък напират да им гледа на кафе, карти и боб, а по-отраканите дори го карат да бабува на жените им. Тогава магът се стряска не на шега и прави опит да избяга. Феновете обаче не го пускат. Налага се да се измъква през покрива. Навяхва лошо крака си, а трябва да зареже и реквизита си. Макар и повече от скромен, той е цялото му изкуство, целият му живот. „Бягах, накуцвайки, през полето и плачех ли, плачех за загубената си илюзия“, припомня си по-късно Мистър Сенко.

Разбира се, след време всичко му се възвръща стократно – като пари и слава.

Всеки ден по едно и също време, точно от 10 до 12, той си пиел кафето в сладкарницата на бившия хотел „София“. Там била явката на родните магове, където обсъждали своите тайни дела. После Мистър Сенко се прибирал, приготвял си лек, но вкусен обяд и лягал да подремне. Правилата били строги, но справедливи – никой да не го буди преди 5 следобед. В тези часове вратите били заключени, а телефоните – изключени.

Някои от най-известните му илюзии са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“. За последния номер той получава през 1961 г. в Индианаполис специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. По изрично настояване показва „Сваляне на главата“ и в Холивуд пред звездите на американското кино.
Мистер Сенко е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Френското сдружение на илюзионистите му връчва най-високото отличие – ордена „Робер Худен“. Почетен гражданин е на Париж и София, а също и почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от създаването му. 

Според легендите за Сенко през 1930 г. заради това, че закъснял, журито на фестивала в Лайпциг дисквалифицирало българина. Тогава той се ядосал и си отрязал главата. Номерът му донесъл втора награда. Първа взел австриец, качил на сцената лимузина, която няколко красавици лъскали. Той извадил пура, запалил я и хвърлил горящата клечка върху колата, която изчезнала заедно с хубавиците.

Пак от Германия идва слухът за странностите на врачанина. Преди спектакъл той заставал на входа да посреща зрителите и незабелязано да прибира това-онова. После на сцената връщал задигнатото. През 1936 г. обаче Сенко малко се поувлякъл и прибрал кортика и пистолета на самия Херман Гьоринг. Човекът след Хитлер побеснял и демонстративно напуснал залата.
На сесия на Съвета за икономическа взимопомощ след спектакъл на мага премиерът на Демократична Германия Хорст Хондерман казал на колегата си Станко Тодоров: „Искам Сенко за министър на икономиката.“ „А, не ме понижавайте!“, опънал се магът, който имал само завършен седми клас.

Великият илюзионист обичал да изпробва ловкостта си както върху простосмъртните хора, така и върху Човека от народа. Най-любопитното е, че Тодор Живков изобщо не му се сърдел, даже се смеел от сърце на задявките на факира. Когато се засичали на някое ВИП мероприятие, Сенко наричал Първия колега. „Защо ме наричаш колега?“, питал учудено Тато. „Защото и ти лъжеш народа, и аз, но на мен ми ръкопляскат, а тебе те псуват!“, гласял дръзкият отговор. „Освен това и вие краднете, и ние, само че ние връщаме“, продължавал да се майтапи с първия партиен и държавен ръководител Мистър Сенко.
Той обичал пазарите и ги превръщал в своя сцена. Спирал пред някоя селянка, вземал от кошницата яйце, чупел го и оттам излизала лъскава монета. „Купувам всичките!“, отсичал. „Не се продават“, сопвала се жената и си прибирала багажа. После я виждали зад ъгъла, изпочупила всичките яйца, разчорлена и нервна.

Щом пристигнел в някой град, магът най-напред отивал в бръснарницата. После срещу няколко гратиса фигарото разправял: „Сенко беше тук, остави си главата да я обръсна и излезе да се разходи!“. Мълвата бързо обикаляла околните улички, а на спектакъла залата се пукала по шевовете.

Реквизитната глава на мага имала своя роля и извън сцената. Тръгнел ли за чужбина, я слагал на дивана, хвърлял едно одеяло и създавал илюзия, че е в стаята и спи – добро оръжие срещу крадци във времето без СОТ.