Любимата на Тодор Каблешков e прототип на Рада Госпожина от „Под игото“

Напълно неизвестна е любовта на Тодор Каблешков към учителката Мария Българова, възпята от Ивав Вазов като Рада Госпожина в „Под игото“. Разбира се, патриархът на българската литература взема само някои отличителни черти на Каблешковата годеница, която за разлика от Рада не е сираче, а една от петте дъщери на беден занаятчия.

Мария Бочева Българова е една от най-великите български революционерки и национална героиня. Годеница и възлюбена на легендарния Тодор Каблешков, останал в българската история като автора на „Кървавото писмо“. Тя е член на революционния комитет в Копривщица и заедно с Евлампия Векилова избродират знамето на копривщенските въстаници.

Мария Българова е родена през 1853 г. в Сопот в бедно многодетно семейство на гайтанджия. Като изтърсаче в семейството Мария била любимка на баща си, гайтанджията Бочо Урумът. Той бил истински родолюбец и мразел еднакво и турци, и гърци, а понеже думата „урум“ имала гръцки корен, той се прекръстил на Българов.

Леля ѝ – монахиня Евгения, игуменка на Девическия метох, я взема при себе си, за да ѝ даде добро образование и възпитание. Тя е първа по успех в килийното училище на метоха. След завършването я изпраща на свои разноски в Габровското девическо класно училище. Мария Българова го завършва с отличие и се завръща в Сопот, където става учителка в класното девическо училище.

След това я изпращат в Копривщица като помощник на учителката – монахиня Харитина. Поради добрата си подготовка Мария Българова преподава по по-сериозните предмети. Запознава се с Тодор Каблешков. Той я снабдява не само с революционна литература, но и спечелва сърцето ѝ и я посвещава в народното дело.

Чистата и искрена дружба между нея и Каблешков продължава. Тя членува в революционния комитет на Копривщица, става секретарка на женското дружество „Постоянство“.

Младото момиче е увлечено не само по революционните идеи. Тодор е висок, рус и красив,
облечен алафранга и по-образован и начетен от всички мъже, които познава.

Разбрали за патриотичната ѝ закваска, местните революционери Петко Бояджиев и Тодор Каблешков носели на момичето не само храна, ами и бунтовни материали.

Любовта на Българова и Тодор е толкова силна, че само на нея и на близкия си приятел и съученик от френския лицей „Мехтеп Султание“ в Галата сарай Константин Величков Каблешков доверява налудничавата си идея да убие султана. Впечатлителната учителка е безкрайно горда, че обича такъв решителен човек. Революционерът е убеден, че щом попадне в Цариград и наблюдава как султан Абдул Азис всеки петък излиза от двореца си, за да отиде в джамията „Йълдъз кьошк“, ще разучи навиците му и ще открие пробив в сигурност­та. После ще разработи план и ще издебне най-подходящия момент да се хвърли върху омразния владетел и да го убие. С това ще предизвика безредици в Османската империя. Те ще доведат до намеса на Великите сили и освобождението на българите. Слава Богу, малко преди да тръгне за турската столица, смислените доводи на Константин Величков го възпират от крайно неразумната постъпка, твърди историкът Илия Рангелов.

Освен всичко Тодор Каблешков посвещава на Мария Българова наивни, но трогателни любовни стихове.
Учителката трябва да се прибере в Сопот и раздялата им, макар и тъжна, не разстройва младите влюбени. Те са убедени, че скоро ще се видят. На прощаване, както пише Галина Минчева, Каблешков подарява на либето си своя портрет и една малка ножичка с думите: „Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!“ До края на живота си Българова пази този дар като спомен за любовта им.

На 22 февруари 1877 г. лейди Емили Странгфорд посещава Сопот. Мария Българова произнася приветствено слово на френски език. Лайди Странгфорд ѝ подарява голям златен кръст, който сопотската учителка носи на верижка.

Двамата влюбени се срещат отново, когато Каблешков, вече като апостол, възражда в Сопот местния революционен комитет през 1875 г. Успяват да откраднат мигове да се видят не само по „народната работа“. Имат и няколко романтични срещи, при които Тодор разкрива, че в душата му цъфти дълбока и чиста любов. Девойката му отвръща със същото. Тя предлага да ушие знамето и на сопотските въстаници. Пряпорецът е везан със сърма и много чувство, но Мария напусто очаква вест от любимия си. Понеже не получава хабер от Каблешков, баща ѝ зазижда знамето в оградата на къщата им за по-сигурно. По-малкият син на Мария – Борис, има друга версия за флага, но потвърждава отношенията на родителката си с революционера в своите спомени: „В Копривщица майка ми привлича вниманието на Тодор Лулчов Каблешков, на когото в кратко време е доверено лице, а
по-късно става годеница.
След смазване на Априлското въстание Каблешков минава през Сопот и в последната среща с майка ми оставя на съхранение при нея знамето на Копривщица, бинокъла си, часовника и няколко фотографски снимки... Заедно с цялото население на Сопот тя понес­ла тежките изпитания, свързани с бягството към Балкана под напора на башибозушките орди.“

Чак след Освобождението Българова научава подробности за залавянето на любимия си от турците, мъченията, на които е подложен в ловешкия и търновския зандан, и самоубийството му, преди публично да бъде обесен в Габрово. Тогава Мария отива при Ана, втората майка на Тодор. (Тя е отгледала него, братята и сестрите му като свои деца.) Учителката ѝ дава портрета, който любимият ѝ е подарил, за да има страдащата жена поне един спомен от сина си. Двете поддържат сърдечна връзка до кончината на Каблешкова.

След Освобождението Мария Българова живее в Девическия метох и помага на леля си монахиня Евгения в управлението на манастира. Все още в сърцето ѝ гори мъка за тежката загуба на годеника ѝ Тодор Каблешков.

Мария Българова се омъжва за високообразования за времето си калоферец Богдан Бракалов, който е бил и опълченец. Раждат им се девет деца, шест от които умират невръстни.