Емил Камиларов единствен свирил два пъти с цигулката на Паганини  

Емил Камиларов е роден през 1928 г. Той е единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини. През 1961 г. в Генуа Камиларов печели Голямата награда в създадения през 1953 г. конкурс на името на великия гений. През 1955 г. учи в Ленинградската консерватория, защитава дисертация, а по-късно преподава там. От 1963 г. е професор. В началото на 60-те сформира в София „Български камерен оркестър“.

В началото на 80-те Камиларов и съпругата му Дина Шнайдерман напускат България и се установяват в Швеция, където откриват музикална школа и продължават да концертират по света. Камиларов преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала.

Световноизвестният български цигулар Емил Камиларов не можа да дочака 80-ия си рожден ден. Той издъхна на 79 години в шведския град Упсала. Най-странното е, че семейството му пази в пълна тайна месец и половина кончината на виртуоза. Осведомени предполагат, че тази необяснима секретност се дължи на две обстоятелства. Първото е, че Камиларов издъхва в хоспис, въпреки че има син Стефан, който е проспериращ диригент и цигулар във Виена. Разбира се, служебните ангажименти на Камиларов-младши сигурно не са му давали възможност да полага пълноценни грижи за баща си, но у нас все още не се гледа с добро око на деца, зарязали старите си родители. Второто е свързано със скандала, заради който Българският Паганини и съпругата му са принудени да напуснат България. А той определено е с шпионски привкус. Или поне така се опитват да го представят бившите български рицари на плаща и кинжала, имали пряк или косвен поглед върху казуса „Камиларов – Шнайдерман“.

Примката около двамата именити музиканти започва да се затяга още в средата на 60-те години. Властта не гледа с добро око на Камиларов, защото е от богато буржоазно семейство. След 9 септември 1944 г. къщата им в Русе е национализирана и се превръща в сграда на ОК на БКП. Съпругата му – красивата руска еврейка Дина, за която се жени, докато следва в Ленинградската консерватория, на българска земя има неблагоразумието да се забърка в любовна афера със завеждащия отделението по вътрешни болести на Първа градска болница в София д-р Радан Сарафов, съден и екзекутиран като американски шпионин. Според ексразведчика и автор на скандални романи Петър Христозов главен разработчик на мастития интернист е бил приближеният на Григор Шопов офицер от Второ главно управление на ДС Иван Иванов – Тоновски, когото родните чекисти наричали по съветски маниер Иван Иванич.
С протекцията на Шопов той е назначен първо в американския отдел, а след това в тандем „правят чудеса в икономическия“. „Всичко е малко мръсно заради участието на известните български музиканти Емил Камиларов и Дина Шнайдерман. Отвратителна история. Еврейката беше любовница на д-р Радан Сарафов. Правеха секс върху гинекологичния му стол. Съвсем съзнателно и Камиларов, и Шнайдерман се бяха поставили в услуга на ЦРУ. Д-р Радан Сарафов е вербуван от Питър Радлей – българина Петър Радоев – Братчето. Той и Рада Сарафова са учили в Робърт колеж, а и са роднини. Някой от нашите в ПГУ на ДС поставил разработката на четиримата във ВГУ на ДС – немски отдел, защото пряката информация, която д-р Радан Сарафов изпраща на ЦРУ с тайнопис, се получаваше от дъщеря му, която учеше в Швейцария. Григор Шопов нареди разработката да се прехвърли в американския отдел. Така с негова помощ открихме шпионска кореспонденция с микроточки. Емил Камиларов и Дина Шнайдерман бяха на д-р Сарафов пощенските кутии, но му предаваха и пари. Дина признава на Емил, че докторът е страшен любовник, а и тримата не обичат комунистите. Но ние по никакъв начин не засенчихме музикалната им слава“, цинично се изповядва пред Христозов ДС офицерът, изловил „най-опасния шпионин“ след Иван-Асен Георгиев.

Участието на семейно-музикалиня тандем в тази съшита с бели конци и приключила с разстрел „шпионска“ афера не е съвсем ясно. Притискани ли са били от „органите“ да изпълняват задачи по дискредитирането на д-р Сарафов? Свидетелствали ли са срещу него? Тези въпроси и досега остават без отговор, тъй като нито Камиларов, нито Шнайдерман обелват дума.

В медийни публикации се твърди как офицер от ПГУ на ДС и бивш посланик в Австрия е изпълнявал „отговорната задача“ нарочно да задържи самолета, с който е трябвало да летят в чужбина на концерт двамата майстори на цигулката, за да могат неговите колеги да преровят на спокойствие чантата на Дина Шнайдерман. Не е ясно дали са открили нещо компрометиращо, но напълно в стила на соцслужбите е било да го подхвърлят, за да шантажират музикантите и да ги въртят на пръста си.
„Мен ме отстраниха от педагогическа работа. Издадоха заповед, с която ни бе отнето правото да свирим в България. Стигна се дотам, че ни бяха осигурени наистина големи заплати, но с условие да не участваме в концертния живот на страната. Това за нас беше невъзможно. Няма обяснение за това. Предполагам, че до голяма степен това беше неколегиално отношение или по-точно завист. Така го усетихме – така го преживяхме, и взехме решение. Изоставихме всичко, градено тук, и започнахме от нулата“, излага приживе своята версия за събитията, довели до емиграцията, маестро Камиларов.

Тръгват и слухове, че Камиларов не е платил инструмента на прочутата си колежка Недялка Симеонова. След кончината на музикант от такъв калибър съвсем резонен е интересът към неговото завещание. Безспорно най-ценната вещ, която виртуозът на струните притежаваше, е цигулката на прочутата Недялка Симеонова. Навремето в пресата се появяват намеци, че не е платил инструмента, но според съпругата му разполагали с документи, доказващи перфектността на сделката. До последно двамата свирят на цигулки, изработени в прочутата школа „Кремона“, която изработва „Страдивари“ и „Гуарниери“. Емил Камиларов е единственият нашенец, свирил на цигулката на Паганини, след като печели конкурса на негово име в Генуа в началото на 60-те години. Оттогава датира и прякорът му Българският Паганини. Вдовицата му доверява, че върху нея още личали петната от потта на италианския гений, тъй като едновремешните цигулари не са ползвали подбрадници, а са опирали инструмента до тялото си. През 1996 г. Дина Шнайдерман взема реликвата в ръце, а списание „Тайм“ публикува снимката ѝ на първа страница редом с тази на принцеса Даяна.