Да отричаш успехите на социализма, е малоумие

Народът произвежда, статистиката документира, управляващият елит анализира, оценява. Ние, обикновените хора, ползваме публикуваните цифри и анализи в подкрепа на своите виждания и идеи. Няма как, аз селско-градският прогимназиален учител, комсомолски и профсъюзен активист, да измислям цифри и факти и да извършвам класации, и то в световен мащаб в текста ми в бр. 17 на в. „Ретро”.  /Б. р. сегашният текст на Желязко Делчев е по повод публикувания в бр. 20 материал, в който друг читател на вестника оспорва твърденията на Делчев/. 

Що се отнася до „измислиците” за големите успехи на социализма, искам да добавя следното. Аз не съм измислил никакви цифри и факти, за да доказвам, че по времето на строителството на социализма бяха постигнати в някои отношения уникални постижения. Да отричаш такива от тях като: пълната трудова заетост /та ние накарахме и циганите да учат и работят/, преодоляването на неграмотността, безплатното образование, здравеопазването и осигуряваната почивка на хората при минимални цени, означава да си малоумен или да си въобще без ум. Защото какво значи да почиваш и се лекуваш двадесет дни в лечебен курорт като Банкя, Хисаря, Наречен и други за 11,20 лв, символичните цени на всички стоки и хиляди други неща.

А що се отнася до проблема с производството на пшеница и нейното място в класацията в света, в потвърждение на писаното ще посоча още няколко цифри и факти взети от академичното издание написано от 62 академици, професори, общественици, политици и селскостопански специалисти под надслов „От Девети до Десети”, издание от 2004 г. При писането на моята статия в „Ретро” ползвах цифри, факти, анализи и оценки главно на този колективен труд. Та в него на стр. 749, в потвърждение за писаното от мен се посочват следните изключително важни цифри и факти:

България
„Територия – 110 995 кв.км
Част от световната суша - 0,83 %
Стопанисвана земя – 61 620 кв.км
Част от световния дял – 0, 28 %
Производство на пшеница – 1 % от световното производство”
Пшеница:
„Добив от декар през 1989 г.:
В света – 238 кг от дка
В България – 476 кг от дка
В 1999 г – пада на 280 кг/дка.”

И още на стр. 369:
„През 1967 г. в Добруджа е постигнат рекордният среден добив от 476 кг от дка пшеница на площ от 1 300 000 дка ..., границата от 8 милиона тона зърно годишно е премината през 1982 г. - годишният добив достига 10 178 000 т. зърно. (Предполагам, че в тази цифра влиза и производството на царевица и ечемик). Средният добив от декар само на пшеницата е 463,4 кг за цялата страна.”

Очевидно тези 10 178 000 тона зърно нареждат България на четвърто място в света. Вярно е, че сега производството на пшеница е надминало 5 400 000 тона (вероятно заедно с царевицата и ечемика). Но това показва, че 30 години след 1989 г. „проспериращото” капиталистическо частнособственическо производство е достигнало едва половината от произведеното при социализма. Същото може да се каже и за животновъдството. Така е и във всички други отрасли.

Искат или не искат буржоазните апологети такава е картината в България в края на осемдесетте години, според данните изнесени в колективния труд на българския елит, а реално постигнатото да наричаш измислица на някого, който и да е той, е просто лъжа.

Ние, строителите на социализма, изведохме България на 29-о място в света с обща промишлена продукция 103 пъти по-висока от тази в 1939 г., за да я върне неолибералният капитализъм отново на едно от последните места в света.
 
Желязко Делчев, София