Четирима братя летци бранихме небето на малка България общо над 100 години  

 О.р. полк. Карамфил Стаменков е роден на 01.12.1926 година. Семейството му е голямо – има четири сестри и трима братя. След  Учителския институт в град Дупница през 1948 г. е приет за курсант във Военното училище в Долна Митрополия, където завършва школата за военни летци.
От 1948 г. до 1971 г. е на служба във Военновъздушните сили, през което е летял на различни видове бойни самолети.

От 1971 г. о.р. полк. Стаменков преминава в БГА „Балкан”, като летец на АН-24 и други самолети на Гражданската авиация. И тримата му братя също стават летци, което е феномен в историята на световната авиация.

Господин Стаменков, историята на вашия живот и този на фамилията ви е една истинска сага, достойна за отделна книга, но кои от невероятни събития и преживявания бихте откроили за нашите читатели?

- Това, че кариерата на четиримата братя летци Стаменкови започна в началото на „Студената война", която скова Европа. По новосъздадените летища, в землянки, във фургони и на палатки, в леден студ и зноен пек трябваше да поддържаме постоянна бойна готовност. Често се налагаше да излитаме за прехващане на нахлуващи нарушители на въздушното ни пространство. Все още радарното покритие над страната бе слабо, наличните радиолокационни станции са или останалите немски радари, или съветски от стари типове, с малък радиус на откриване на целите. Още на 9 февруари 1948 г. два турски изтребителя Spitfire нахлуха във въздушното пространство на страната на малка височина по южното черноморско крайбрежие. Бяха посрещнати са от граничните постове с масиран огън на леко пехотно оръжие. В резултат и двата са свалени.

Известна на мнозина е трагедията по това време със сваления израелски пътнически самолет – какво точно се случи тогава?

- Жертва на нарастващото напрежение стана трагично известният израелски пътнически самолет Lockheed С 121А Constellation. На 27 юли 1956 г. необяснимо защо самолетът нахлу  и летя продължително във въздушното пространство на страната. Вместо да се подчини и да кацне след подадената от прехваналите го български изтребители, с чиито пилоти ( к-н Борис Петров бе водачът на двойката изтребители) и аз дежурях тогава, командирът на пътническия самолет доста самоуверено и лекомислено се опита да избяга в гръцкото въздушно пространство. (А може би е имало защо да бяга?!) Така той обрече на гибел десетки пътници. Огненият ураган от оръдията на „МиГ-овете" отрязва като нож опашката на авиолайнера и той пада в смъртоносен свредел.

Има една кинолента, която е видяна от няколко човека и после...изчезва. Лентата е от кинокартечницата на капитан Петров. Там се виждат ясно спуснатите задкрилки и колесник иа нарушителя - сигнал-отговор, уж е разбрал грешката си, подчинява се на подадената от изтребителите команда и ще каца. На следващата серия от кадри самолетът нарушител е с прибрана механизация и колесник. Решил, че е излъгал наивните Ганьовци, капитанът-англичанин, бил известно време и личен пилот на Чърчил, се втурва на юг и самолетът пада при Рупите...

Лично вие сблъсквали ли сте се с нарушители на въздушното ни пространство?

-О, за 23 години служба във Военно въздушните сили имах доста  случаи. Но искам да разкажа за един тежък случай, в слънчев летен ден на 1966 г., когато летище Габровница настръхва в напрегнато очакване. Вдигната бе по тревога срещу реален нарушител дежурната двойка прехващачи МиГ-21 ПФ. (След това се оказа, че „нарушителят" е съветски транспортен десантен самолет Ан-12, навлязъл в нашето въздушно пространство с погрешно поставен код на СРО и възприет от средствата на нашата ПВО като вражески. Аз първи прехванах целта като  пилот изтребител в 18-и авиополк в Доброславци с фронтови изтребител МиГ-17Ф, който няма локатор и затова целта открих визуално. Тъкмо докладвах, че виждам целта, се обажда и капитан Иван Дончев (Донци) с прехващач МиГ-21ПФ.

Целта не бе скоростна - голям четиримоторен самолет. Но някакъв щабен „стратег" заповядва на „малкия" (разбирай МиГ- 17) да с е отстрани. И възлагат на ракетния прехващач, в който пилотът вижда целта на радиолокационния си прицел, „да я огледа и да види знаците. Който помни как летяха летците прехващачи през 1966 г., знае, че те бяха във височинно-компенсиращи костюми (ВКК) от стария модел. Хермошлемът е твърдо свьрзан с костюма, а малкото му „прозорче" дава възможност за наблюдение на един много тесен сектор пред пилота. За да изпълни това, което със своя МиГ-17Ф аз можех да го направя като на шега, а Дончев довежда свръхзвуковия самолет до критичен режим на полета, мъчи се да разгледа нарушителя, доколкото му позволяват скафандърът и кабината на МиГ-21ПФ и... „изпуска" скоростта.

След като самолетът попада в свредел, той се катапултира, но „МиГ'-ът е в положение почти по гръб. Седалката на МиГ-21 ПФ позволява катапултиране от височина 150 метра, но в хоризонтален полет. Не са стигнали секунди за отварянето на парашута след отделянето му от седалката, чиято автоматика изправно е свършила работата си... Презастраховането на някакъв от „трънските" авиостратези довежда до гибелта на един чудесен авиатор.

Разкажете нещо повече за вашето уникално семейство...

- Израснах във възрожденски род. Дядо ми бил участник в легията на Раковски, баща ми участвал в обсадата на Одрин. Майка ни  Рилка Стаменкова роди и отгледа в пернишкото село Ковачевци четирима пилоти и една дъщеря, която също се омъжи за летец. Досега няма такова семейство летци в целият свят. В Русия има две семейства с по трима братя пилоти, а в Щатите има семейство от двама братя, посветили се на тази кауза. 256 летателни години имаме цялата фамилия на Стаменкови.
Семейството им е цяла ескадрила, шегуват се в родното ми село  и са прави. 56 449 летателни часа е изживяла фамилията ни във въздуха, а полетите ни са общо 156 213.

 
Но мечтата на майка ви не е имала предел. Тя се надявала, че поне един от синовете й ще стане космонавт?

- Да, всъщност причините да не полетим тогава са чисто технически. По това време единствения орбитален кораб на СССР бе "Восход", летял само един път до тогава. Общо "Восход" лети само два пъти. Всички сили бяха хвърлени за разработката на "Союз" който излитна чак през 1967 г. Нямаше как да бъдем вместени ние, тъй като по това време надхвърлихме възрастовата граница от 40 години, както бе по програмата за космонавти.

Иначе бяхме поканени и заедно с  генерал Захариев през 1962 година бяхме цял месец на гости на маршал Малиновски. Той лично се намеси да удължат престоя ни в Москва. Тогава на един прием попитахме дали ще има българи в Космоса, но  маршалът се отърва с някаква шега и не даде никакви конкретни обещания.

Мечтата ви ли даде сили да построите и отворите Първия частен дом на авиацията и космонавтиката преди 7 години в родното ви село Ковачевци?

- Да, бях на  75  и изложих в дома си историята на българската авиация навръх своя рожден ден - 2 декември. 30 години събирах материалите за експозицията, съдържаща много фотоси и макети на самолети и ракети. Започнах колекцията си с материали от началото на българската авиация като бойно средство през Балканската война и до днес продължавам да събирам материали.

През последните 30 изработих 300 табла със снимков материал, посветен на българската авиация. Направих 4 изложби за 40-годишнината от първия полет на човек в Космоса. Досега съм подредил общо 15 изложби, посветени на различни дати в историята. Една от последните ми експозиции е посветена на паметта от ударите на НАТО в Югославия. Защото не трябва да се избиваме, носим мозък в главите си - нека разсъждаваме!
Михаил АХЧИЕВ