Антон Паппазов сварил първия сапун за модерните българки  

Козметично производство по нашите земи е съществувало още в древност­та и средновековието. На територи­ята на страната виреят голям брой култивирани и диворастящи етерич­номаслени растения (около 300 вида), част от които още тогавашните „производители“ на козметика – зна­хари, билкари и бръснари, използвали за приготвяне на разкрасителни кре­мове, помади, пудри. До Освобождението обаче основни козметични средства, достъпни за българките, били прясно и кисело мляко, краве мас­ло, жълтък и зехтин.

С внасянето на маслодайната роза през XVII век от Персия настъпва нов етап в парфюмерийното произ­водство. Българското розово масло постепенно се превръща в еталон за качество и важна суровина за парфю­мерийната индустрия.

Към средата на XIX век професио­нално направената козметика посте­пенно навлиза в бита на българите, макар че масово разпространено е мнението, че използването на бели­ла и помади е признак на безнравстве­ност. По онова време козметиката била вносна – най-вече от Цариград и Европа. Цените ѝ били много високи, така че само най-богатите българи можели да си я позволят.

Местното производство било съ­средоточено в спицериите и балсама­джийниците – в тях балсамаджиите приготвяли мазила, белила, червила за различни нужди. Казано на съвременен език, още тогава било застъпено производството на трите клона на днеш­ната козметика – медицинска, профи­лактична и декоративна. Използвани били животински и растителни мазни­ни, розова вода и цинков окис, цинобър (калаен сулфид), както и изключително опасните за здравето живак и олово.

Производството на козметика в балсамаджийниците и спицериите отмира в края на 19-ото столетие със създаването на първите модерни козметични производства.

В началото на 90-те години на XVIII век производителят и търговец на розово масло Антон Паппазов, родом от Казанлък, основава своята Първа българска парфюмерийна фабрика, с която се по­ставят основите на парфюмерийното и сапуненото производство в града.

Продукцията на фабриката пече­ли местно и чуждестранно признание за качество. Във фабриката се произ­веждат тоалетният сапун „Виолет“, лосиони за моментално миене на гла­вата, парфюмът „Кокиче“, бои за коса, кремове за лице, както и първият по всяка вероятност емулсионен крем за лице в България „Зора“. Произвеждани са и някои странни днес козметични продукти, като опакования в станиол фиксатор за мустаци „Козметик“. До­казателство за качеството на козме­тиката, предлагана от Паппазов, е, че още в първите години на същест­вуването си фабрика „А. Паппазов“ пе­чели редица престижни награди на из­ложения в Европа и САЩ.

Качеството на използваните по онова време от българската фарма­цевтична промишленост опаковки е на ниво, а художественото им оф­ормление е направено с вкус. Фирми­те, които държат на реномето си, получават опаковките си от чужби­на. В страната работят две предприятия – „Стефанов&Тюфлекчиев“ в Со­фия за производството на луксозни ку­тийки за пудра и „Искович&Леви“ в Русе за метални кутийки тип „Нивеа“. Фабриката на Паппазов е първата в Бъл­гария, която въвежда в употреба спе­циални опаковки за парфюмерия и коз­метика – порцеланови бурканчета за кремовете, плоски бурканчета от млечнобяло стъкло за помадите, фино изработени кутии за пудра, красиви стъклени флакони за парфюми и лук­созни многоцветни етикети. По това време производството на някогаш­ните спицерии и балсамаджийници в Пловдив вече е преминало в аптеките и дрогериите. В тях за опаковане се използват т. нар. „талашени кутийки“, които обаче не са в състояние да конкурират модерните опаковки на про­мишленото производство.
В онези години в опаковането на козметика се въвеждат за пръв път тубите, които първоначално се из­ползват само за паста за зъби. В пър­вите няколко години те са единстве­но вносни. В началото на 30-те в стра­ната работят три предприятия за производството на туби. Тубите се изработват от чист калай, тъй като алуминиеви още не се произвеждат, а употребата на олово за съхранение на козметика е абсолютно забранена.

В годините след Първата светов­на война отношението към козметич­ните продукти по света коренно се променя. Рухват множество отживе­лици и предразсъдъци, спъващи по-ши­роката им употреба. Страната ни не е изключение от общата тенденция. В България предприя­тията бързо се приспособяват към променената ситуация по отношение на качеството, асортимента, произ­водителността, цените. Въпре­ки множеството нови предприятия обаче българската промишленост не е в състояние да задоволи напълно пазара. Така в страната навлиза разно­образна вносна козметика – френски­те пудри и червила, кремовете на „Нивеа“, „Елида“ и „Пондс“. Гладът за козметика е толкова голям, че високи­те им цени не са пречка пред бързото им пласиране на пазара.

Нарастващата консумация на пар­фюмерия и козметика довежда до сти­хийно нарастване броя на фирмите в бранша. В страната едно след дру­го отварят врати нови козметични предприятия – „Лабофарма“, „Аптека Халачев“, „Л. Керемедчиев“, „Братя Зла­тареви“ и „Братя Арие“ в София, „Тока­лон“ във Варна, „Кока“ в Русе, „Вакрилов“ и „Петров“ в Пловдив, както и известният отдел за козметика на химиче­ската фабрика на Никола Чилов в Кос­тинброд. Част от българските произ­водители работят по лиценз на чужди компании. Една от спецификите на козметиката в онези години е, че все­ки производител се опитва да придаде уникалност на продукцията си, слагайки в нея малки дози активни ве­щества, които широко рекламира и пропагандира.
Отворило врати през 1911 г. като мал­ка работилница за добиване на костен клей (туткал), за 25 години Дружеството за химически произведения в Костин­брод се превръща в един от индустри­алните центрове на България с разнообразна дейност и продукция.

В основата на този възход стои предприемчивият родопчанин Никола Чилов, който от 1914 г. до смъртта си през 1936 г. заема поста директор на фабриката. Благодарение на него­вия талант, упоритост и визия за бъдещето в средата на 30-те персона­лът на фабриката достига 500 души, а произведената козметична и хими­ческа продукция е високо ценена и сре­ща радушен прием в западноевропей­ските държави и в Япония.
Дружеството разполага с отде­ли за производството на сапун за пра­не, за тоалетен сапун и за козметич­ни и парфюмерийни изделия. Несъмне­но фабриката остава в българската промишлена история със сапуните за пране „Петел“ и със серията козме­тични продукти марка „Идеал“.

След национализацията на 23 де­кември 1947 г. голям брой частни фир­ми се окрупняват и от тях се създа­ват четири основни предприятия: ДИП „А. Паппазов“, ДИП „Арома“, ДИП „Розова долина“, парфюмериен цех към ДИП „Г. Димитров“ – заводите на Чилов в Кос­тинброд.