Спомени от соца: Теляците в градската баня вадеха „кир” срещу 50 стотинки

О, минало, незабравимо… Времето на социализма все повече се отдалечава от нас и някои спомени за тогавашния бит ни изглеждат абсурдни. Отдавна сме забравили например как вместо запалки използвахме кибрит. Но малките кибритени кутийки в миналото бяха не само за „огънче“, а и средство за нагледна агитация и поучения за правилен начин на живот. Един от призивите, изписан на кибритените кутийки  бе: „Къпете се ежеседмично за здраве“…

Това все пак не беше зле, като се има предвид, че преди два века благородниците във Франция са се къпели не повече от два пъти годишно, а за простолюдието само може да се правят предположения.

Грижата на социалистическата държава за къпането на поданиците днес ни изглежда смешна, но тогава домовете с баня не бяха много, а там, където ги имаше, бяха не с топла вода от ТЕЦ-а, както сега, а с бойлери, които често гърмяха като бомби.

Обществената баня бе място, където хората се къпеха, хигиенизираха и общуваха. Не всички обаче го правеха редовно, затова и призивът на загрижената за гражданите социалистическа държава бе да се къпем поне веднъж седмично. Ходенето на баня бе отнемащо не малко време приключение, което понякога бе свързано с всякакви изненади. Почти във всеки квартал на големите градове имаше обществени бани, в които обикновено не можеше да се влезе без чакане, особено в събота и неделя, когато активната част на населението можеше да намери време за „баняне“. На баня се ходеше семейно. Мъжете влизаха с момчета в мъжкото отделение, а майките с момичетата в женското. Често при ремонти или по други причини женското отделение ставаше мъжко и обратно. Така веднъж, както бях се забързал да се изкъпя в минералната баня в Княжево, където живеех,  по навик нахлух в мъжкото помещение, което обаче временно бе станало женско. За моя изненада, не бях посрещнат враждебно с крясъци от дамите, които ми хвърлиха бегъл любопитен поглед и кротко ме изчакаха да разбера грешката си и да дам заден ход.

В помещенията за преобличане също не липсваше нагледната агитация. Виждаха се надписи като например „Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен“, както и други подобни поучения. Някъде присъстваше и напомняне, че „Тишината лекува“.

Билетчето за вход беше евтино, както и повечето други обществени услуги при социализма.  Доколкото си спомням, струваше около 20 стотинки при средна заплата 250 лева. За десет стотинки можеше да си вземеш чаршаф за избърсване след къпането. Но за да си сигурен, че ще се подсушиш, за всеки случай трябваше да си носиш кърпа, защото понякога чаршафите бързо се свършваха.

В повечето бани, особено в минералните, имаше теляци, които с кесии от груб шаячен плат вадеха „кир“ от телата на клиентите. Цената не беше висока – 50 стотинки. Почти толкова струваше и наемането на вана, а басейните влизаха в цената за входа. В обществените бани се влизаше с налъми, които бяха на разположение на къпещите си. Но повечето хора си носеха джапанки, за да се предпазят от гъбички, развъдник на които бяха обществените налъми. Почти всички клиенти на теляците им даваха бакшиш. Това обаче според принципите на социализма се смяташе за нередно, дори вредно явление. Затова на стените на някои бани висяха надписи: „Бакшишът е причина за нарушаване на реда и влошаване на теляшките услуги. Граждани, не давайте бакшиш.“

В София хората бяха привилегировани в сравнение с населението на другите градове и селища в страната. Освен в обикновените бани с водопроводна вода, софиянци можеха да се къпят и в минералната Централна баня до Халите, превърната днес в музей на столицата. Нейната лековита топла вода сега тече в чешмите край сградата, от които мнозина си наливат безплатно съдове за вкъщи. Някои споделят, че го правят не толкова за икономия, а защото има подозрения, че на пазара не всичката минерална вода е минерална, а обработена с химикали или лазарен лъч изворна вода, която по този начин не се разваля.

Минералните баните в Горна баня, Княжево, Овча Купел и Панчарево също бяха любими за мнозина. За тях в София идваха да лекуват разни болести и хора от цялата страна, защото лечебната им сила е известна. Не е известно обаче защо скоро след 10 ноември те хлопнаха кепенците. Чу се, че това е, защото тези лечебни бани, някои от които създадени още от римско и турско време, не отговаряли на съвременните хигиенни изисквания. Известно е, че в древността една от причините римляните да създадат свой „Втори Рим“ на мястото на днешна София, обитавана от тракийското племе серди, е хубавата топла минерална вода, която става за всичко. Но кой се интересува днес от историята и нейните поуки…

Смята се още, че вероятно баните, както и много работещи добре в миналото промишлени предприятия, са закрити и изоставени, за да могат след време някои „честни частници“ и компании да ги приватизират и да превърнат това национално богатство в скъпи частни балнеолечебници и доходоносен източник на пари. Така или иначе, вратите на рушащите се прочути софийски минерални бани, които са много по-лечебни от други известни минерални бани в Европа,  години наред вече остават затворени. Единствено  Панчаревската оцеля. Дано и тя не последва съдбата на другите софийски минерални бани.