Спомени от соца: Живков разкрасяваше градовете за пред Дипломатическия корпус

През 80-те години всеки окръжен град с позападнал център се смяташе за щастлив, ако попадне в списъка за реконструкция като за “пред Дипломатическия корпус”. Тогавашният държавен и партиен ръководител имаше навика всяка година да прави обиколка по градовете на страната с представителите на чуждите дипломатически мисии у нас. През 1975 г. за първи път Живков кани посланиците в родното си село Правец. Тогава е построена и прословутата „Шатра”.

В последното десетилетие от социализма обаче визитите остават паметни за населението, понеже подготовката им е предхождана от невиждан дотогава строителен бум. Починът осигурява приоритетно средства за строителство и благоустройство в тогавашните окръжни градове, а всеки окръг всячески се стреми да се представи на висота пред чужденците. А после Тодор Живков с гордост показва на чуждестранните дипломати обновените от народната власт градове.

По повод „1300 години България” през 1981 г. корпусът посещава старопрестолната столица Велико Търново, като за целта е обновена голяма част от сградния фонд, изградени са големи търговски и културни обекти, построени са и съвременните пътни артерии на града. Изцяло е реставрирана крепостта на хълма Царевец.  Заради посещението на дипломатическия корпус в Плевен през 1983 г. е изграден единственият по рода в страната ни воден комплекс, състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан, станал един от символите на града. За пристигането на дипломатите витрините на хранителните магазини били отрупани с дефицитните навремето цитруси. След края на визитата обаче натоварват стоката и я откарват в незнайна посока и никой плевенчанин не успява да си купи нищо.

Посещението на корпуса в Толбухин през 1985 г. заварва добруджанския град с новопостроения хотел “България”, както и с голямата и широка пешеходна централна улица с прилежащи към нея търговски обекти. Центърът на Толбухин става един от най-красивите в страната.

Любопитна е историята за решението Дипломатическият корпус да посети Ловеч през 1986 г. Това се случва покрай ловното посещение на Живков в края на 1984 г. Колата му минала покрай занемарения строеж на сегашния хотел „Ловеч“. Първия погледнал грозната сграда и рекъл: „Или го довършвайте, или го събаряйте.“
 
Тогава Пенчо Кубадински подхвърлил: „Що не мине корпусът тук… и хотелът да се направи.“ Идеята допаднала на Живков. Попитал Петър Младенов къде е предвидено поредното посещение на корпуса. Отговорил му, че в Правец. „Ааа, не може в Правец“, рекъл Бай Тошо. Последвало решение на Политбюро за петгодишен план за посещенията на Дипломатическия корпус. И тогава започнало обновлението на Ловеч. 180 млн. тогавашни лева били вложени в грандиозна строителна програма. През 1986 г. Ловеч осъмва с чисто нов център и с… „Моста за никъде”.

Другият градски център, изграден с изключително голям размах, е благоевградският, който е и един от най-красивите и до днес.
Обновлението на Благоевград е и последният грандиозен и изцяло завършен строителен обект в годините на социализма, превърнал се в еталон на социалистическото строителство.

Шуменци не успяват да видят в завършен вид започнатия през 1988 г. свой нов център. Проектът бил готов през 1988 г., изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им апартаменти в шуменските квартали. Тъкмо излели бетона обаче, и настъпил 10 ноември, а визитата на дипломатите била предвидена за 1990 г. За съжаление днес градът може да се похвали с най-големия изоставен паметник на социалистическия строителен бум – грозно каменно скеле, което вече близо 30 години помрачава панорамата на града.