Спомени от соца: Ходих на лов със сина на Брежнев

Вече над четвърт век в политическите среди се спори искали ли сме България да стане шестнайсета република на СССР. Край на тези спорове слагат изследванията и трудовете на проф. Искра Баева и на проф. Евгения Калинова. Те обосновано, базирайки се на документи, опровергават тази теза. Окончателно по този въпрос се произнесе и Георги Йорданов, който е живият свидетел от тези времена. Историци и експерти още в началото на спора се произнесоха, че това не може да стане от юридическа гледна точка.

Истината е, че цялото наше ръководство и най-вече Тодор Живков поддържаха тесни връзки със СССР. Бедна следвоенна България след 9 септември 1944 г. без руските ресурси трудно би се развивала. Българското ръководство умело използваше приятелските ни отношения и получаваше всичко необходимо за нашата икономика.
За времето на Леонид Брежнев се говореше, че Съветският съюз е бил в застой. Може и да е така, но у нас по това време беше най-бурното развитие. Близките отношения между Живков и Брежнев влияеха благотворно на нашата икономика. При едно от посещенията на Брежнев в България е организиран лов. След това в ловното стопанство „Воден”, на вечерята, Живков поставя въпроса за по-изгодни цени на селскостопанската ни продукция. Моли го и да ни опрости някакъв дълг от шестстотин милиона рубли. Брежнев опонира: „А какво ще кажат другите?”. „Еее, ние няма да казваме на другите” – дяволито подхвърля Живков. В разгара на вечерята Живков е умислен, а Брежнев се обръща към него: „Засмей се, бе, засмей се, ще решим въпросите!”. И икономическите въпроси се решаваха в наша полза.

Аз пък имах честта да ловувам с Юри Брежнев, сина на Леонид Брежнев. Ловът ни не беше най-успешен, но обстановката беше добра и двамата с Живков си отидоха доволни. Юри Брежнев тогава беше първи заместник-министър на външната търговия на Великия Съветски съюз. Какво са договаряли с Живков, не знам, но знам, че по онова време от Съюза получавахме четиринайсет милиона тона петрол. Четири милиона реекспортирахме за валута. С другите десет милиона движехме икономиката. Една част крадяхме и съсипвахме (едва ли е имало човек по онова време да не е карал колата си с държавен бензин). С другата направихме това, което над четвърт век не могат да откраднат и съсипят.

За сравнение, на младите ще кажа, че бензинът най-напред струваше шест стотинки литъра, след това осем стотинки, а по-късно 15 стотинки. Лимонадата струваше 20 стотинки литъра. Сега няма българо-съветска или българо-руска дружба, няма и такива цени.

По онова време там ни бяха и пазарите. Оттам вземахме всичко, което ни е необходимо, на нищожни цени. Във връзка с шестнайсетата република ще разкажа автентичен случай: През лятото на 1980 г. на туристически излет в Родопите бяхме с тогавашния министър-председател Станко Тодоров. Запитах Тодоров вярно ли е, че сме искали да станем шестнайсета република на СССР. Усмихна се с благата си усмивка и ми отговори: „Христо, по времето на Хрушчов с наша делегация бяхме в Съюза. На вечерята, след като се почерпихме, един от нашите другари се обади: „Другарю Хрушчов, защо не ни вземете за шестнайсета република?”. Хрушчов се засмя и отговори: „Момчета, стойте си там, че ако ви сложим на общия казан, ще огладнеете”.

Без  ресурси и пазари всяка икономика е обречена. Нашите управляващи трябва да разберат, че без руските суровини и пазари няма да направят и крачка напред. Ежат се като мъничета на Русия, не развиват икономика и разчитат само на данъци и такси. Пак ще кажа - най-черното нещо на света е неблагодарността! Трябва да се съобразяват с народните мъдрости – хитрото агне от две майки бозае!
 
 
 
Христо  В.  Христов – Референта, Правец