Като млад учител постъпих на работа в СОУ „Петко Р. Славейков" в Трявна. Попаднах в един млад и ентусиазиран колектив от 65-има учители, разпределени в три групи: начален, среден и горен курс. През 1964 г. бе поставена задача за създаване на групи за комунистически труд към заводите, фабриките, учрежденията и училищата.
Нашето училище се включи в изпълнението на тази задача. Решено бе към всеки курс да бъде изградена такава група, в която да влязат най-добрите и опитни учители. Ръководството определи за нея 5-има учители. Целта на групата бе не да се възпитава комунизъм сред учениците, а да им се помогне за тяхната успеваемост.
Изоставащите ученици бяха заведени на отчет и с тях учителите работеха на обществени начала в занималнята. Учителите си правехме взаимни посещения, които много ни помагаха. Всички уроци бяха обявени за открити и се провеждаха на много високо ниво. Бе подобрена работата с родителите. Изградихме родителска лектория, в която всеки месец провеждахме сбирки с беседа от учител. Всички учители участваха в обществения живот на града. Често изнасяхме педагогически беседи по градската радиоуредба. Работейки със слабите ученици, не забравяхме отличниците. На тях поставяхме допълнителни задачи с повишена трудност. Заплатите на учителите не бяха като сегашните, но никой не се оплакваше. Мисълта ни бе насочена към работата и успеваемостта на учениците.
Групи за комунистически труд бяха създадени и сред учениците. В тях влязоха най-добрите. Целта беше да помагат на своите по-слаби по успех другарчета.
На 24 май 1965 г. бяха излъчени 35-има ударници за комунистически труд и снимките им бяха поставени при таблата с отличниците. Въпреки многото си ангажименти намирахме време за отдих и развлечение.
Пенчо Пенчев, Трявна