Шарл дьо Гол се застъпва за българския цар на вица  

Легендарният пловдивски архитект Боян Чинков е известен като цар на вицовете и една от най-колоритните фигури в града. Той е живо доказателство колко опасни могат да бъдат шегите във времето на тоталитаризма. Архитектът е един от малцината в света, лежал в затвора за вицове.

Чинков е професионалист от европейска класа, негово дело са емблематични сгради в Пловдив и Асеновград. Пиперливите му политически вицове обаче са го превърнали в трън в петата на народната власт.

Легендата разказва, че френският президент Шарл дьо Гол лично се застъпил пред Тодор Живков арх. Боян Чинков да бъде пуснат от затвора. Българинът е осъден от комунистическата власт на 5 години за разказване на политически вицове. Лежал е зад решетките от 20 ноември 1963 до 10 септември 1964 г. За това свидетелства и братовчед му Георги Чинков, бивш кмет на село Славейно: „Споделял ми е, че генералът станал причината за пускането му.“

Чинков е роден на 10 февруари 1899 г. в Славейно в семейството на Никола и Шина Чинкови, като е петото от общо шестте им деца. Завършва смесена гимназия в Гюмюрджина, а през 1921 г. заминава за Грац, Австрия, където следва архитектура. В Берлин през 1925 г. завършва и Висшето техническо училище.

Освен с архитектурните си дела и сградите, които е проектирал, е известен и със своята страст да измисля и да разказва вицове, особено на политическа тематика.

Това е нещото, което го е направило враг на тогавашните управници.

В справката на бившата Държавна сигурност са вписани два вица – първият е за радио „Ереван“, което номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова награда по биология, тъй като бил създал говореща тиква.

А другият е за приемането на картофа, домата и фасула за членове на партията, но и трите кандидатури били отхвърлени. Доматът, защото най-напред бил зелен, а после ставал червен. Картофът – поради различните западни имена, с които бил наричан, а фасулът пък не бил приет, защото издавал държавни и партийни тайни.
Когато в Съветския съюз имало зърнена криза и внасяли канадско жито, на въпроса коя е най-голямата страна в света – отговорът бил, че това е Съветският съюз, тъй като сеел в Украйна, а жънел в Канада.

Когато пък питали арх. Чинков кое е най-дългото животно, той отвръщал: прасето. Главата му в България, а трупът му в Москва. Вменявали авторство на архитекта за между триста и петстотин вица, но той рядко ги помнел.

Откакто дойдоха гимназистките, в птицефермите секнаха яйцата, защото кокошките се научиха да правят аборти. Така се шегувал Чинков с поредния партиен почин – ученическите бригади.

Чашата преляла, когато една сутрин той отишъл до кварталната си баничарница в Пловдив и попитал собственика бай Илия колко мекици прави на ден. Платил цялото количество, около 40 лева, и му казал оттук нататък цял ден да дава мекици без пари. Застанал на ъгъла на „Отец Паисий“ и „Д-р Вълкович“. Като се разбрало, че през този ден мекиците са без пари, опашката пред баничарницата се увеличавала всяка минута и по едно време по улицата се задал колегата му бай Слави Грозев. Питал го какво прави на това място, а Чинков отговарил, че иска да се увери как ще бъде по време на комунизма, когато няма да има нужда от пари. Така справката на ДС за политическите вицове на архитекта набъбнала и той бил задържан за около 30 дни в ареста на Държавна сигурност.

Процесът срещу него се състоял на 14, 15 и 16 януари 1964 г. Съдебен състав с председател Богдан Груев и прокурор Андонов в продължение на три дни изслушали 37 свидетели, които са присъствали на разказването на вицовете.

Повечето от тях били негови колеги, които се опитали да омаловажат казаните вицове, завоалирали ги, за да не будят подозрения. В обвинителната реч при осъждането на Чинков е записано:

„Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие. Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, израстват просторни жилищни блокове, училища, почивни станции. Има обаче отделни хора, които, заслепени от дълбока омраза към народната власт, не искат да видят тези постижения. Такъв е архитект Боян Чинков. Той използва някои трудности, които народът среща по пътя на своето социалистическо развитие, за да омаловажава постигнатите успехи и да клевети партийните и държавни ръководители, както и съветската страна.

Под формата на политически вицове Чинков е злословил по адрес на народната власт. За тези си деяния справедливо беше призован на подсъдимата скамейка. Състав от градския съд в Пловдив разгледа делото му. Бяха разпитани много свидетели, които потвърдиха обвиненията срещу разпостранителя на вицове, клевети и злословия. Съдът осъди Боян Чинков на 5 г. лишаване от свобода и конфискуване на част от имуществото му.“

Веднага като чул присъдата си, архитектът казал: „Благодаря ви, че ме изпращате на единственото място, където няма опашки.“

В съдебната зала архитектът призовал властта светкавично да раздаде на хората налъми с остри грайфери. „Осъдихте ме, вече няма спънка пред светлото бъдеще, ще потече мед и масло, та хората да не се пързалят по улиците“, обяснил осъденият.

Той намерил сили да се пошегува и дори когато 11 месеца по-късно го пускали от затвора: „Ех, момчета, тъкмо бях решил жилищния си проблем за пет години напред.“
Когато бил в Старозагорския затвор, също продължавал да разправя вицове и чрез тях дори спечелил благоразположението на надзирателя. Придружавал този надзирател архитекта, за да го заключи в килията. Вървели си двамата по коридора и преди да се превърти ключът в ключалката, Чинков възкликнал: „Това е най-щастливият ми ден в живота!“ Зачудил се надзирателят, инструктиран бил много-много да не общува с този човек, защото е „опасен престъпник“, но любопитството му не издържало и плахо попитал: „Защо? Тук досега са идвали толкова хора и никой не е казвал това.“ „Днес е най-щастливият ми ден, отвърнал Чинков, защото от дълго време търся нещо у нас, за което да няма опашка – и най-накрая го открих.“

Пак в затвора му се наложило да потърси зъболекарска помощ. На поканата на зъболекаря да си отвори устата Чинков дал да се разбере, че вече не си отваря устата. Ако трябва, зъболекарят да потърси и друг път за работа със зъбите му.

И след излизането от затвора архитектът продължил да сипе шеги – като тази, че ще му гипсират езика в ортопедията, за да не загази пак.

Синът му, Никола Чинков, написал книга в памет на своя баща, където изброява неговите 13 сгради в Пловдив, както и още 67 в различни градове и населени места в България, особено в Южна България.

В село Славейно виждат и до днес част от работите му. По негов проект е направена къщата музей на именития лекар от селото проф. Константин Чилов, негово дело е и почивната станция „Майстор Манол“ в Пампорово.

Чинков умира през 1979 г. в Пловдив точно след като се връща от любимите си Хайдушки поляни. На гроба му е записано: „Тук почива царят на вицовете“.