Силна ревност и завист разяждали ватмана Явор Христов заради приятелски отношения между колегите му Анита Методиева и Лазар Колибаров.
За да предотврати зараждащата се любов, Явор решил, че трябва да "разчисти" пътя си към сърцето на Анита. Той обмислял всяка стъпка от пъкления план в продължение на година. В края на април 2000 г. Явор отишъл на битака в столичния кв. "Малашевци" и си купил пистолет "Уебли и Скот", калибър 7,65 мм, модел 1906 г. със заглушител,
без фабричен номер и 20 патрона.
Следващите дни посветил на изпитание на оръжието. В тунела под НДК прострелял бутилка от шампанско, като внимателно събрал гилзите. В "Западен парк" пък стрелял в стиропор, а два дни преди убийството на Лазар пробвал оръжието и в района на театър "София".
Първата жертва Явор трябвало да ликвидира на последната спирка в кв. "Дървеница", на обръщалото. На 13 май 2000 г., малко преди полунощ, килърът застанал на трамвайната спирка "РУМ" на бул. "Черни връх" и започнал да следи кога ще се появи трамвай № 9, управляван от Колибаров. Когато видял мотрисата, пресякъл булеварда, качил се от първата врата и нахлул във ватманската кабина. Завързал разговор с жертвата. Казал на Колибаров, че се прибира от гости и ще му е удобно да се придвижи до депото с трамвая. Когато стигнали на последната спирка "Хладилника", Явор
изчакал всички пътници
да слязат. Извадил пистолета от найлонов плик и го насочил към жертвата. Стрелял отляво на Колибаров, докато ватманът попълвал пътния си лист. После го гръмнал и в тила на разстояние 5 см от главата. Лазар се свлякъл на таблото. Преди да слезе от трамвая, Явор стрелял още два пъти контролно в гърба на ватмана. Съвсем като професионалист, хладнокръвно. После взел такси и се прибрал вкъщи.
След убийството на Лазар, Явор зачестил ухажването на Анита. Тя обаче не го забелязвала и това го влудявало. Започнал да изготвя писмен план как да ликвидира и нея. Няколко дни преди убийството избрал мястото. Подготвил старателно и местността, където да скрие трупа. С щанга разпечатал капак на канализационна шахта в подлеза на НДК.
В ранната утрин на 20 август 2000 г. се качил в безлюдния все още трамвай, каран от Анита. Влязъл в кабинката. Без да каже и дума, Явор
стрелял в тила на клетницата,
която се килнала напред. Издърпал трупа на жената и подкарал трамвая.
В тунела на НДК, близо до вече отворената шахта, спрял, свалил тялото и го пуснал в шахтата. После продължил с трамвая и на бул. "Джеймс Баучер", малко след сградата на Енергопроект, слязъл от мотрисата, като оставил всичките врати отворени. Прибрал се вкъщи. Вечерта отново се върнал на местопрестъплението. Съблякъл дрехите на Анита, напъхал тялото в сини найлонови чували и го поставил обратно в ямата.
Дрехите скрил във вентилационен отдушник. Оръжието пък оставил в мазето на родителите си в кв. "Разсадника".
Възмездието срещу престъпника не закъснява – сравнително скоро той е заловен от полицията и застава пред магистратите. Софийският градски съд постановява на 26-годишния Явор Христов доживотен затвор без право на замяна с първоначален строг режим. Заради незаконно притежавано оръжие двойният убиец получава още 3 години затвор.
Той трябва да плати и кръвнина в размер на 90 000 лв. на близките на убитите...
Плакал най-много за убития Лазар
След като научават за жестокото смърт на Анита, колеги на Явор коментират за убиеца: "С него никой не разговаряше, защото беше много затворен, а беше и "обратен". Нямаше нищо мъжко у него".
Като дошъл на работа в депото преди 3 г., веднага му лепнали прякора Яворетка. Колегите му си спомнят още, че Явор присъствал на погребението на Лазар Колибаров и плакал най-много от всички.
Съдебно-психиатричната експертиза по делото доказа, че Христов е с нормален интелект и не страда от психическо заболяване. Към момента на извършване на убийствата той разбирал какво прави и е можел да ръководи постъпките си.
Все още няма коментари