Прокобата на предизвикани от политиката в държавата ни злощастия в съдбата на известни български интелектуалци и хора на изкуството не отминава и бележития български художник от миналия век Константин Щъркелов, от чието рождение тази година се навършват 126 години.
За него литераторът проф. Александър Балабанов e казал преди време пред в. „Заря”: „От двадесет години отблизо наблюдавам изкуството на Константин Щъркелов. Нарекъл съм го „цар на акварела”, господар в най-трудната, най-нежната, най-опасната живопис...”. Творбите на Щъркелов "Есен край София" (1914), "Белоградчишките скали" (1922), "Пейзаж. Река" (1928), "Каналето край Вардар" (1941), "Полски букет" (1955), "Настроение" (1961) и много други заемат достойно място в историята на българското изобразително изкуство.
През 1915 г. Щъркелов завършва живопис при проф. Иван Мърквичка в Държавното художествено-индустриално училище в София. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел и по свой неповторим маниер. Между най-добрите му творби, пропити от български дух, са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Първата си награда получава още като студент през 2006 г. на конкурс между студентите от всички курсове.
Дядото на Щъркелов е свещеник с толкова висок ръст, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо — Щъркела. Баща му Георги е майстор-обущар от София, а майка му Мария е от Ниш. Тежкото материално положение на семейството го принуждава да остави следването във втори курс и да замине за Русия. Живее в манастирски приют в Одеса заедно с гурбетчии. Там освен на покрив над главата можел да разчита на чаша чай и парче хляб. В черноморския град за първи път се запознава с руската живопис. След година младият български художник заминава за Москва. В Третяковската галерия се прехласва пред големите майстори на руската живопис – Венцеславов, Шишкин, Поленов, Саврасов и преди всичко Левитан, Репин, Серов и др. В края на 1909 г. се завръща в България с натрупан опит и надъхан с ентусиазъм да работи самостоятелно.
Щъркелов е всестранен талант. Бива го и в писането. Той е автор и на текста на популярния шлагер от градския фолклор “Разлъка”, който посвещава на цар Борис: “Таз вечер празнувам разлъка, скъп спомен за теб изживян. Налейте да пия от мъка, едничкият смисъл е там...”. Тази песен е била любима на цар Борис.
Художникът познавал младия Вапцаров и на сватбата му е подарил два акварела. Известно е, че през 1942 г. цар Борис го питал за Никола Вапцаров, който заедно с другари е бил подсъдим за престъпление срещу държавата по ЗЗД и го грозяла смърт. Щъркелов се изказва ласкаво за поезията му, но критично за нелегалната му дейност. След Девети септември 1944 г. това било преекспонирано от комунистическата власт. Не било взето под внимание, че Щъркелов е крил Йонко Вапцаров, бащата на Никола, от неговите врагове в конфликта между македонстващите организации. Всеки ден между тези организации се изпълнявали смъртни присъди. Тогава царят пък скрил Щъркелов от михайловистите в двореца „Ситняково”, защото те се канели да го убият. Там, в Рила планина, той нарисувал около 20 ценни картини.
Новата власт след Девети септември вкарала художника в затвора за шест месеца, след което го изселила от София.
В началото на 50-те години на миналия век известната актрисата от Народния театър Магда Колчакова се застъпила за него пред Вълко Червенков. Помолила партийния и държавен вожд да се разреши на Щъркелов правото да показва и продава работите си. Така художникът успял да си построи дом в квартал „Изгрев” в София. Сега там има улица, наречена „Константин Щъркелов”.
