Малко преди Новата 1975 г. в Студентския град в столицата е извършено едно от най-масовите убийства у нас.
Два дни след кървавата драма на една от вътрешните страници в официоза „Работническо дело” е поместено кратко съобщение на Главната прокуратура, което гласи:
"На 25 декември 1974 г. в 20.45 часа в студентските общежития в кв."Дървеница" е извършено убийство на 6 студенти, а 10 са ранени. Единият от убитите и 3-ма от ранените са чужди граждани. Близките им са уведомени. Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 г., е извършил убийството на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката."
Шофьорът на дошлата линейка Кирил Петков, който първи пристига на местопрестъплението, твърди, че труповете са били 11. По-късно властта признава за още две жертви, които умират от раните си в болницата. Единият е виетнамец, застрелян в разгара на тържеството за 22-рия си рожден ден.
На 25 декември 1974 г. второкурсникът Исмет Север се канел да гледа поредния сериал от култовия тогава сериал „Седемнадесет мига от пролетта”. В 20.45 телевизионната зала на втория етаж в Блок № 1 на Студентския град вече била препълнена. Исмет
останал прав до вратата
и се мъчел да различи нещо в малкия мътен екран.
И не подозирал, че само след секунди наяве ще настъпи нещо по-страшно от гестаповските приключения на прословутия агент Щирлиц.
Изведнъж чул откъм коридора гърмежи и суматоха. Помислил си, че арабите пак са се сбили. В общежитието живеели много чуждестранни студенти, главно от Виетнам, Ангола и различни арабски страни, които често влизали в конфликти помежду си, въпреки братския антиимпериалистически дух на общия учебник по политикономия.
Исмет решил да им кресне да престанат. Слушали го, защото бил здравеняк и имал авторитет сред тях.
„В коридора пред стълбите видях да тича един, който се държеше за лявото рамо, разказва Север. Цялата му риза беше в кръв!”
Зад него тичал друг с пистолет в ръка. Исмет се ужасил. Ставало нещо лошо. Но решил, че вторият вероятно е милиционер. По това време само органите имали право да носят оръжие.
Помислил, че агент гони престъпник, друго не можело да е. Двамата от екшъна се спуснали по стълбите и изчезнали от погледа му. Тогава от първия етаж проехтял още един изстрел. Хукнал след гонещите се. На долния етаж видял по левия коридор да тича раненият и да се опитва да влезе в някоя от стаите.
Но всички врати били заключени. Онзи с пистолета приближавал към жертвата. Отворила се предпоследната стая и оттам извикали преследвания. Но не успели да затворят вратата - вътре
нахлул и "милиционерът".
Проехтели още три изстрела. Исмет взел да усеща, че милицията не би тръгнала да стреля така из стаите. Точно тогава стрелецът, вероятно дочул стъпките на приближаващия Исмет, пак изскочил в коридора. Между двамата се завързала кървава схватка.
„Милиционерът” насочил пистолета към Исмет. Успял да отклони изстрела около 50 сантиметра – вместо в гърдите куршумът го улучил в дясното бедро. Двамата се сборили. Студентът се мъчел да отклони ръката с оръжието. Бил забравил за другата ръка на противника. В лявата си ръка обаче убиецът стискал голям туристически нож, с който намушкал Исмет в гърба. Нанесъл му три удара - два попаднали между плешките, а един - в бъбреците.
След като се събудил в болницата от комата, Исмет научил какво всъщност е станало във фаталната вечер.
Часове преди трагедията убиецът - 17-годишният Бранимир Делчев /на снимката горе вляво/, отива на кино с двама свои съученици – Божидар и Валери. Гледали „Кръстникът”. По-късно при разпитите Бранимир твърди, че филмът му внушил желание да се въоръжи и да убива. Отишъл в общежитието да търси братовчедка си Елена, в която според думите му бил влюбен. Смятал, че му изневерява, а край нея има "врагове на нашата народна власт". Появил се с намерение да сее смърт.
Предварително взел незаконния "Валтер" на баща си, тогава зам.-директор на ДСО "Стара планина", както и 3 кутии с по 25 патрона
и туристически нож.
Психиатрите поставят на Делчев диагноза "шизофренна психоза" - според нея не може да носи наказателна отговорност. Властите решили да оставят убиеца в психиатрията.
По-късно излязло многозначителното официално съобщение: „... през май 1975 г. по пътя към клиниката в Ловеч Бранимир направил опит за бягство и бил застрелян”.
Исмет Север е удостоен с ордена „За гражданска доблест и заслуги”, по личното нареждане на Тодор Живков, за куража му да спре серийния убиец в студентското общежитие. Към наградата му дават и спестовна книжка с 2000 лв. Остават му и 103 шева на гърба, гърдите и хълбоците, и неизваден куршум ....
Все още няма коментари