“Другарката” на Тодор Живков, както се казваше едно време, не носеше неговата фамилия – тя бе просто доктор Мара Малеева. Съпругата на правешкия вожд си отиде от този свят близо 20 години преди него – всъщност България през периода на “развития социализъм” се управляваше от вдовеца Живков. Смъртта на д-р Малеева бе голям удар за Първия човек – той видимо остаря, а хората около него разказват, че по-рядко пускал на воля характерния си смях.
Както повечето социалистически ръководители от онова време, и Живков рядко се появяваше на публични места редом със съпругата си.
Тези, които са познавали отблизо Мара Малеева, казват че е била скромна. Говори се, че докторката понякога даже скастряла съпруга си, за някои глупави стъпки в политиката.
Дали е така – трудно е да се твърди. В семейство Живкови здравата ръка във възпитанието на децата също принадлежала на Малеева. Някои близки на семейството казват, че след смъртта й, Тато трудно можел да контролира буйния живот на Владимир Живков.
През октомври 1966 г. д-р Мара Малеева придружава Тодор Живков при официалното му посещение във Франция. Поканата е от страна на президента Шарл де Гол. Както се полага, на първата дама от България е подготвена специална програма. Показват на Малеева много неща – музеи, изложби, огромни универсални магазини, църкви... В програмата се включва и фирмата на френският стилист от световна величина “Кристиян Диор”. Макар, че октомври не е месец за модни ревюта, от “Диор” уреждат извънредно представяне на тяхната нова колекция, специално за д-р Мара Малеева.
Ревюто става в модната централа на авеню “Монтен”. Близо час пред бабата на днешната “модна диктаторка” Жени Живкова дефилират красивите парижки манекенки. Ревюто е прекрасно описано от тогавашният български посланик в Париж академик Владимир Топенчаров: “Късата мини-жуп върви до дългата рокля, която влачи своя шлейф по пода, после минават роклите от сребристи или златисти ламета, следват пъстрите бои на импримето, прозрачните воали на крепдешините, тежките дипли на вълнените тъкани. Френските домакини от “Кристиян Диор” следят очите на българката. Погледът й остава спокоен и умен. Тя гледа и преценява с еднакво внимание и ексцентричната дреха, и изисканата линия на дамското костюмче.”
Когато шефовете на модната централа изпращат високата гостенка до вратата, докторката, не пропуснала да им направи малка идеологическа забележка. Малеева похвалила колекцията на модните гении, но казала, че тоалетите, които той създава са за богатите парижанки, а тя мисли и за обикновената жена, която също трябва да е красиво облечена...
Самият Топенчаров публикува спомена си за парижките дни на съпругата на Тодор Живков, чак след нейната смърт. Той на няколко места повтаря, че във френската столица Малеева не носила нито една брошка или огърлица. А французойките били известни с обичая си да се кичат с гривни, обеци, колиета, пръстени. Когато в българското посолство се готвили за прием, докторката казала: “ В София ме караха да си взема разни украшения, но аз им казах – навсякъде съм си Мара Малеева-Живкова. И не взех!”
На официалния обед в чест на българските гости, през цялото време президентът Шарл де Гол разговарял с бабата на Жени Живкова. По думите на академик Топенчаров след това той казал на свитата си: “Българката бе интересен събеседник!”
В програмата на българската гостенка влизало разглеждането на изложби на френски художници. Патриот по душа, д-р Мара Малеева не пропуснала да подчертае пред французите, че големите артисти Жул Паскен и Жорж Папазов са си българи. Домакините били смаяни от този факт, което изпълнило сърцето й с гордост. Владимир Топенчаров пише, че съпругата на Живков го попитала: “Защо не си приберем Паскен? Да се върне у дома неговото изкуство”.
Интересно, как ли си е представяла да стане тази работа?!?
Все още няма коментари