На 21 ноември 1871 г. в Пловдив, е роден един от пионерите на българската професионална музика – Панайот Пипков. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри “Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър “Сълза и смях” (1892 г.).
Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия. От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч и в София, в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях.
Взима участие в Балканската война като капелмайстор. През 1918 г. е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера София, артист и музикант в Софийския драматичен театър и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция. Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.
Умира на 25 август 1942 година в София.
Автор е на: 2 детски оперетки; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901 г.) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903 г.), които включва в детската си оперетка “Щурец и мравка” (1910 г.). Другата негова оперетка “Деца и птички” добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника.
Изп. материали: ubc-bg.com
Все още няма коментари