Покойници, вий в други полк минахте... 

Формалният повод за Първата световна война (наричана тогава Европейската) е убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево на 28 юни 1914 г. Великите сили, които вече са изградили своите военнополитически съюзи - Антантата (Англия, Франция и Русия) и Тройният съюз (Германия, Австро-Унгария и Турция), започват и друга война - за спечелване на съюзници. Антантата, чийто съюзник е Сърбия, а впоследствие Румъния и Гърция, не поема ангажименти за ревизия на Букурещкия мирен договор и решаване на българския национален въпрос след края на войната. Обратно, германците обещават на българското правителство при включване във войната и победен край България да получи територията по горното течение на река Морава (до сливането на Българска и Сръбска Морава), както и спорната и безспорната зона в Македония. Същевременно Турция отстъпва гр. Димотика и земите на запад от река Марица и Одринската жп линия от Свиленград до Дедеагач минава в български ръце. При тази ситуация България влиза в лагера на Тройния съюз и на 14 октомври 1915 г. с манифест цар Фердинанд обявява война на Сърбия.

В нашия край (Белoградчишко, б.р.) военните действия започват по-рано. В дневника си Петър Пешев, вторият човек след д-р Васил Радославов в Либералната партия, пише следното: “На 28 и 29.09.1915 г. сръбската войска навлезе в българската територия, в Белоградчик, но нашите 12-и и 23-ти пехотни полкове ги отблъснаха и завзеха връх Китка. 

Тук паднаха първите наши жертви: 3-ма убити, 50 ранени и 8 души в неизвестност”. 

Последните данни са неточни - на Китка са загинали 7 души и там са погребани, а други двама тежко ранени са свалени в село Раяновци. Там са починали и са погребани в селското гробище, по данни на свещеник Васил Лазаров от селото. Имената на тези герои са изписани на паметника, издигнат на връх Китка. Всички те са родом от Казанлък и околните села. 

В своята автобиография Димитър Цухлев - най-задълбоченият историк на Видин и неговата област, пише следното за подписването на договора с Германия: “През 1915 г. на 1 октомври България влезе в световната война. Тогава във Видин стана едно голямо събитие. Вечерта около 6-7 часа пристигна във Видин цар Фердинанд с голяма свита на 2-3 автомобила и отседна в кафенето на хотел “Нептун”. Той беше твърде разположен и във весело настроение. В свитата му беше и министър-председателят Радославов... Те седнаха насред кафенето и им бе поднесен чай. Чакаха някого. И действително към 7,30-8,00 часа на пристанището пристигна един малък параход. Угаси се и всичкото осветление на пристанището. И цар Фердинанд, придружен от Радославов и още 1-2 души от свитата, отиде на парахода, където се бави около половин час и се върна пак в кафенето. В това време се срещнах с Радославов и го запитах: По какъв случай идвате и с кого се срещахте на парахода? - Свърши се, подписа се нашето участие с Германия във войната и скоро ще чуете гърмежите на топовете... След 10-12 минути царят със свитата си замина към Белоградчик, а след час се чуха първите топовни гърмежи със сърбите”. 

Сигурно поради това стари жители на Белоградчик разказваха, че войната срещу Сърбия е обявена в града им

От цитираното става ясно, че в този случай сърбите първи са предприели военни действия, още преди да им е обявена война.

За участието във войната са мобилизирани 800 000 души - огромна армия за тогавашното население на България, което е около 4,5 млн. Формирани са три армии, като две от тях трябва да воюват срещу сърбите. Първа армия, под командването на генерал Климент Бояджиев, е съсредоточена в района Брегово - Кула - Белоградчик и по-малката част от нея в района на Цариброд - Трън. По това време жп линията София - Видин е била построена до с. Чорлево (сега квартал на село Дреновец). До там армията е превозена с влак, а след това войската се е придвижила до границата пеша. Артилерията и обозът са използвали животинска тяга. 

Ще преразкажа по памет написаното от генерал Васил Кутинчев в книгата “Нишката операция”, която е библиографска рядкост. 

Есента на 1915 г. била много дъждовна. На река Лом при Чорлево бил построен понтонен мост. Тинята при село Дъбравка според генерала била по-лоша от тази при Люлебургас през Балканската война. Река Тимок при Брегово се била разляла на ширина 100 метра и е форсирана с лодки. А в нашето село (с. Салаш, Белоградчишко, б. р.) 
за нуждите на армията са се пекли 19 000 хляба за една нощ! 

Поради тежките климатични условия в началото българското настъпление е забавено. Въпреки това Първа армия успешно изпълнява поставените й задачи, като превзема Неготин, Зайчар, Княжевац, Пирот и на 23 октомври и гр. Ниш. Така приключва битката за Морава от 14.10. до 9.11.1915 г., като българската армия превзема територии в Сърбия на дълбочина 90 км. Самият генерал Кутинчев след това е назначен за генерал-губернатор на Моравска област.

Какви административни действия са предприемани в окупираните територии, нашите историци не казват. От дневника на по-рано цитирания депутат Петър Пешев става ясно, че през месец октомври 1916 г. той е посетил Неготин, Зайчар и Княжевац, за да инспектира училищата, защото в тях обучението се е водело вече на български език!? Сигурно затова авторите на “Книга за Ново корито” пишат, че българите са унищожили архива на тяхното училище. И за да сме обективни, трябва да кажем, че като победители и други гадости са извършвали наши войници - палежи, грабежи и изнасилвания на жени и непълнолетни момичета. 

Безкръстни гробове

Тук ще спомена и за още няколко битки в началото на тази война в района на граничния подучастък на с. Салаш, където са дадени немалко жертви. На билото на Стара планина източно от връх Ветрен, над село Стакевци, са загинали един поручик, един подпоручик и шестима редници - общо 8 души. Всичките са родом от Плевенско и Белослатинско. На лобното им място има малък паметник.

В тежка битка при връх Расовати камък (1326 м) над с. Салаш падат убити един поручик, двама старши подофицери, един младши подофицер и 17 редници. Те са от Тунджанската дивизия и са родом от Казанлъшко и Старозагорско. Няма никакъв паметен знак за тези войни, но в летописната книга на кметството са записани техните имена и месторождението им.
На самата граница на прохода Кадъбоаз загиват 4-ма души, в памет на които е изграден кръст под липите. За тях пък няма никакви сведения - кои са и откъде са, затова на кръста няма имена, няма дати.

Необходимо уточнение

Материалът за началото на бойните действия в Белоградчишко е от подготвената за печат книга “Село Салаш и салашчани в миналото” в съавторство на Емил Миланов и Любка Живкова. Край Салаш България дава първите жертви в началото на световната война.

Подготви 
Ненчо СЛАВЧЕВ