Младите не знаят, но едно време всички бяхме пионерчета. Всеки клас представляваше пионерски отряд, който си имаше председател. Провеждаха се пионерски сборове, рапортуваше се. Пионерите имаха задължения, които трябваше да изпълняват през лятото. Те получаваха поръчения да съберат и предадат билки, хартия и старо желязо. Нямаше мърдане от това поръчение, но пък на тази възраст събирането им доста често се превръщаше в приключение. Много популярни бяха Тимуровските команди - повлияни от книгата „Тимур и неговата команда”, запалиха децата. Целта на Тимуровските команди беше да вършат добро - обикновено да помагат на стари хора, да чистят пред блока.
Във всеки град едно време имаше Пионерски дом, в който се провеждаха различни кръжоци. Бяха безплатни. Спортът също беше достъпен за всички - всяко училище имаше курс по изправителна гимнастика. Ученическата спортна школа на града пък включваше вече сериозни отбори по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, спортна гимнастика, лека атлетика…
После пионерите влизаха в ДКМС- което ще рече Комсомола. Тук вече нещата се затягаха, можеше и да не те приемат, ако баща ти примерно е враг на народа. Можеха да те изключат, ако направиш нещо против властта. Ако се провиниш в училище, случаят се обсъждаше на комсомолско събрание. Това съсипваше плановете ти за бъдещето, защото можеше да не те приемат да следваш в университета. Комсомолската организация владееше и ваканцията ти - един месец бригада на село. Спяхме в бараки, но беше весело.