Носталгия по Тато и „дебелашкия” му хумор  

В медиите не спират хулите срещу Тодор Живков и предишното ръководство. Някои критици иронизират и „дебелашкия” му хумор.

Живков знаеше почти всички вицове за себе си и често хумористично ги цитираше. Шегуваше се и с ежедневни битови събития. На едно юбилейно тържество в чест на негов близък в разгара на веселието Живков запита: „Знаете ли какво отговорило радио Ереван на едно наше запитване, а, знаете ли? На въпроса може ли социализъмът да бъде построен с постоянни реорганизации, радио Ереван отговорило: „Сега това се експериментира в една братска страна“. Вероятно ние сме братската страна!” – и последва характерният му смях. При едно шеговито обсъждане на йерархията във властта Живков разказа: „Милиционер намерил на улицата паднал пиян човек. Видял, че това е голям началник, и докладвал на по-горния началник. Пристигнал и той и като видял кой е човекът, се произнесъл: „Не е пиян човекът, пийнал е. Пиян е, ако се е напил, паднал е, изцапал се е, налетели са го пилета и той не може да им каже „Иш!”, та да ги прогони”.

През 60-те години на 20. век имаше практика циганите безделници да бъдат изпращани в Добруджа и там им намираха работа. В тази връзка Живков извикал тартор от циганите, за да обсъдят нещата. След разговора го помолил да му отговори на следния въпрос: „Ние не поддържаме църквите и сме въздържани за религията, но напоследък църквите масово се посещават от богомолци, как да ги спрем?”. „Ще казвам, бащице – въодушевил се циганинът. – Ща сваляш иконата на Исус Христос и другите светци и ща туряш твоята снимка и на останалите от политическото бюро. Никой вече нема да стапи там!” – разказваше Живков и се смееше накрая.
В Родопите Живков беше поканил смолянския ансамбъл. В разговора по едно време се обърна към участничките: „Девочки (често се обръщаше така), знаете ли какво е това чай с лед?”. Всички замълчаха и Живков продължи: „Уиски бе, уиски!”. Всички се засмяха. Малко след това се състоя обядът. Живков пак запита: „Девочки, какво ще пиете, а, кажете?” – последва мълчание, но след малко една от участничките плахо се обади: „Чай с лед” – пак смях и заръката на Живков: „Добре, добре, дайте им каквото искат”. 

Хуморът на Живков си беше на място. Той произхождаше от житейския опит. При разговорите с обикновени хора и с държавници подхождаше така, че разстоянията се стопяваха. Разговорите продължаваха извън протокола, но винаги в полза на държавата.
 
 
Христо Христов-Референта, Правец