Нанси боготвореше Рони, той й казваше Мамче

Любовната история на бившата първа дама на САЩ Нанси Рейгън, която отиде във вечността тези дни на 94 години, и нейния съпруг, бившия президент на САЩ от 80-те години на миналия век Роналд Рейгън, е наистина необикновена. Техните биографи са убедени, че връзката между Нанси и Рони, живял до 93 години и починал през 2004 г., е еталон за истинската любов.

52-годишният й брак с Роналд Рейгън е описван от журналисти и писатели като най-красивата любов в историята на американското президентство. Техният житейски тандем като „звездна двойка“ е изпълнен с взаимно влечение и уважение. Обичта и привличането между тях било толкова силно, че те се прегръщали, целували и си говорели любовни думички дори когато се срещали и разминавали на различни места в дома си. Така били обсебени от интимната си връзка, че техните деца Патриция и Роналд Прескът споделяли с болка пред близки хора, че родителите не им обръщат достатъчно внимание и те се чувстват вкъщи не като част от семейството, а като външни хора. Нанси изисквала от децата строга дисциплина, докато Рони им разрешавал всичко.

Историята на 52-годишния брак на Нанси и Рони е наистина като фантастична приказка. На част от тази дълга любов бях свидетел четири години като кореспондент на БТА в Ню Йорк през 1983-1987 г. Дори външно Роналд и Нанси приличаха на стереотипните герои от приказките. Роналд бе силен и висок 185 см, синеок, чаровен мъж с кафява коса, който и на 75 години си бе останал широкоплещест здравеняк, на чиято уверена стабилна походка можеха да завидят и много по-млади от него мъже. Всяка сутрин след брифинга в Овалния кабинет на Белия дом и издаването на разпорежданията си Рейгън отиваше във фитнес залата, правеше упражнения и вдигаше тежести. На млади години Рейгън е изпълнявал водещи роли в нискобюджетни филми и е бил председател на Гилдията на киноартистите. Преди да започне артистичната си кариера, той е плувец, спасител на плаж, а след това радио- и телевизионен водещ и конферансие. С други думи, доста привлекателен и харизматичен мъж, винаги усмихнат и с много добро чувство за хумор. Първият брак на Роналд Рейгън с актрисата Джейн Уаймън продължил осем години, а съдбовната му среща с Нанси станала две години след развода му. Тя бе нежна, изящно крехка, 163-сантиметрова дама, с бяло лице, високо чело и широко разположени, големи, светлокафяви очи.

Забележителната любов на влюбените за цял живот Нанси и Рони, както тя го е наричала, започва от една „делова среща“ през 1951 г., когато тя е на 28 години, а той - на 40. Двамата били актьори в Холивуд. Нанси по-късно чистосърдечно признава, че тя е устроила сгледата уж по „делови въпроси“ . Какви се били тези „въпроси“, не е известно, но срещата завършила много след полунощ. В мемоарите си Нанси споделя: „Не знам дали това бе любов от пръв поглед, но беше нещо много подобно. Ние бяхме очаровани един от друг, поиска ни се в бъдеще да се виждаме по-често. Затова на края на първата среща се договорихме за още една вечеря, а после последваха още много други срещи и вечери… С Рони се срещахме цяла година, но след като му бях отворила вратата, аз чувствах и знаех, че това е мъжът на живота ми“. Скоро след сватбата през 1952 г. Нанси прекъсва артистичната си кариера и се посвещава изцяло на брака. „Истинският ми живот всъщност започна в момента, когато се ожених за Рони“, изповядва Нанси. Година след сватбата се раджа тяхната дъщеря Патриция, а след пет години идва на бял свят синът им Роналд Прескът. След появата на децата Рони започнал да нарича Нанси „Мамче“. Това Мамче се грижеше всеотдайно за Рони, когато той в края на живота си заболя от неизлечимия алцхаймер. В последните си години загубилият разсъдъка си бивш 40-и президент на САЩ не познава дори децата си. Оживявал се единственото когато виждал любимата си Нанси.

Нанси Рейгън започва да помага на политическата кариера на Роналд още от самото й начало, когато той се бори да спечели изборите за губернатор на щата Калифорния. До края на съвместния им живот тя е не само негова съпруга, но и съветник в политиката и партньор. Сама предприема значими за обществото инициативи и благотворителни акции. Тя пази мъжа си, както тигрица питомците си, отбелязват американски медии. Прави всичко възможно той да може пълноценно да се разтоварва и отдъхва от напрегнатото ежедневие на политиката и управлението на държавата. Осигурява му спокойствие вкъщи, така че той се чувствал като господар и повелител, което много му харесвало и повдигало самочувствието му. Кой ли мъж не би бил щастлив от подобна ситуация…
Като съпруга на губернатора на най-големия американски щат Калифорния през 60-те и 70-те години на миналия век , а след това и като президент на САЩ с два мандата - от 1981 до края на 1989 г., Нанси се държеше в обществото така, сякаш е хипнотизирана от съпруга си. На събития с Роналд Рейгън тя го гледаше с такова благоговеещо изражение на лицето, като че ли очаква всеки момент президентът да извърши някакво чудо. С опита си от Холивуд тя правеше това твърде артистично, но не изглеждаше фалшиво, защото на дъното на позата й стоеше любовта. Веднъж журналистка я попита не й ли е идвало някога наум да се раздели с мъжа си. „Как можахте да си го помислите! Мисълта, че мога да остана без Рони, е ужасна за мен. Това би ме убило. Вие сама виждате какъв изключителен човек е той.“

Нанси бе много ревнива. Не понасяше, когато около Роналд има други жени. Затова в светските рубрики за живота на ВИП персоните в САЩ често се появяваха слухове за кавги в семейството им заради подобни случаи. Същевременно Нанси страдаше повече от Роналд, когато противниците му в политиката го нападаха. Тя до голяма степен играеше ролята на кадровик в Белия дом и принуждаваше президента да уволнява служители, от които той не е особено доволен, твърдят в мемоарите си хора от неговия антураж. Поради това и Нанси не беше любимка на съветниците и другите помощници на президента. Наричаха я с разни подигравателни прякори, включително „Желязната дама“, но с ироничен подтекст. През март 1981 г. , когато срещу президента Роналд Рейгън е извършен неуспешен опит за покушение, тя незабавно пристига в болницата, където лекуват наранения Роналд. Поучава лекарите, иска от тях да й докладват всичко до най-малки подробности и да обосновават всяко тяхно решение в хода на лечението. В обществото Нанси Рейгън се държеше старомодно и традиционно. Тя отделяше голямо внимание на дрехите си, на стила на живот. Консервативният й имидж обаче се нравеше на Роналд Рейгън, чийто призив към сънародниците му бе да се придържат към традиционните морални ценности на американското общество.

Нанси трудно приемаше резултатите от проучванията на общественото мнение, особено когато те не бяха изгодни за Роналд Рейгън. Външно тя бе привидно спокойна, но вътрешното й напрежение проличаваше в интервютата. Нерядко тя се смущаваше и нервничеше, затова избягваше да говори пред журналисти и публика. На публични събития тя предпочиташе да седи мълчаливо до обожествявания от нея мъж.

Влияе ли ми Нанси, питал се Рейгън, и си отговарял: „Да. Никога в живота си не съм бил толкова щастлив, колкото с нея. Тя е такава, каквато я виждате. Тактична и много добросъвестна. Винаги ми липсва, когато сме разделени. Ние сме много щастливи. Уверен съм, че дори да продавах обувки, каквото правеше моят баща, тя и в това би ми помагала. Нанси е много интелигентна. Няма тема, която да не мога да обсъдя с нея“. Двамата и публично проявявали топлите си чувства един към друг. Един от съветниците на Рейгън си спомня, че дори някой да ги вижда, те постоянно се прегръщат и целуват. Един от биографите на Рейгън твърди, че без решителността и славолюбието на Нанси Роналд никога не би станал президент.

През 2011 г. в проучване за ролята на първите дами в историята на САЩ Нанси Рейгън бе призната за най-популярна президентска съпруга. В съболезнованията на сегашния президент на САЩ Барак Обама и съпругата му Мишел до децата и внуците на Нанси Рейгън бе подчертано, че тя е придала ново съдържание на ролята на първата дама в САЩ.