На учителска екскурзия из родината през 1958 г.

През 1958 г. постъпих учител в СОУ „ Петко Рачов Славейков" в  Трявна. Попаднах в един млад и ентусиазиран колектив от 60 учители. Основната ни задача бе успеваемостта на всички ученици. Ликвидирахме второгодничеството - една отживелица в българското образование. Всяка година всичките 600 ученици в начален курс преминаваха в по-горен клас. Всяка година през месец април провеждахме 3-4-дневни екскурзии с учителите из страната.

Първата екскурзия е най-интересна и най-запомняща се. През 1963 г. 42-ма учители потеглихме с автобуса. Бързо останаха зад нас Габрово и връх Шипка. Навлязохме в красивия Казанлък. Разгледахме язовир „Копринка" и се отправихме към историческите подбалкански селища. Спряхме в Калофер и разгледахме къщата-музей на Христо Ботев. Там е живял със семейството си даскал Ботьо Петков, който дълги години е учил на четмо и писмо децата на Калофер. Там е роден и отрасъл неговият син - Христо Ботев, загинал за свободата на България. Отдадохме му заслужена почит пред неговия паметник. Скоро пристигнахме в Карлово. Минахме по тесните улички, по които е вървял Васил Левски. Влязохме в родната му къща, спасена от събаряне благодарение на Петър Димков, командир на военното поделение в града и превърната по-късно в музей. Разгледахме подредените в нея снимки и предмети, с които си е служило семейството, помещението, в което е била розоварната на семейството за производство на розово масло. Спряхме след това пред величествения паметник в центъра на града. Поклонихме се пред великото дело на Апостола, дал живота си за свободата на Родината.

В Сопот посетихме къщата на Вазов. Там баба Съба е родила, отгледала и възпитала деветте си деца, които израснали достойни граждани и взели дейно участие в политическия живот на България. Над всички се откроява с величествената си фигура Патриарха на българската литература - Иван Вазов. Спряхме и пред големия му паметник и му отдадохме заслужена почит. Пристигнахме в Копривщица. Спряхме на мястото, където е даден първият изстрел и е обявено Априлското въстание. С интерес изслушахме разказа за историческото кърваво писмо, подписано от Тодор Каблешков с кръвта на убития турчин и изпратено в Панагюрище. Отправихме се към Панагюрище. Преди да влезем в града, се отбихме в красивата местност Оборище. На това място се е състояло събранието, на което присъствали 60 делегати от цялата страна. Взели решение за обявяване на въстанието, известно в нашата история като Априлското въстание. Навлизаме в Панагюрище. От разказа на екскурзоводката пред нас оживява Хвърковатата чета на Бенковски, начело с Райна княгиня, която развява знамето, ушито от нея. С голям интерес посетихме родопските селища Пещера, Брацигово и Батак. Твърде много ни впечатли Батак. В църквата още не бяха изчезнали кървавите петна от избитите и изкланите от турците няколко хиляди батакчани. В специална витрина бяха изложени черепите на много от тях.

Всичко, което видяхме и научихме, освен заздравяване на учителския колектив, много ни помогна в преподавателската работа. По тези маршрути бяха проведени и доста екскурзии с учениците.
 
Пенчо Пенчев, Трявна