Студентският празник - 8 декември, за първи път се отбелязва у нас през 1903 г. като празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище, след решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г.
В решението се определя честването да бъде на 8 декември - в Деня на Свети Седмочисленици (на 25 ноември по стар стил) - един от които е и свети Климент Охридски. Празнуването е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември - Международен ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на Университета отново е възстановен на 8 декември. В продължение на годините се чества от студентите в цялата страна като студентски празник.
Горски изпратил телеграма на Божидар Димитров:
Заклах прасето. Имам 300 литра вино и 120 литра ракия.
На 8 декември жената ще е на събрание на ОФ. Чакам ви
Най-паметният 8 декември за Божидар Димитров е от 1973 г. Тогава със състуденти от така наречената група на Александър Фол от Софийския университет през лятото са на бригада в с. Младиново в Сакар планина. Докато правят своите исторически проучвания, много се сближават с местния горски. Изненадващо в началото на декември получават от него следната телеграма: “Заклах прасето. Имам 300 литра вино и 120 литра ракия. На 8 декември жената ще е на събрание на ОФ. Чакам ви”. “Естествено, при такава покана веднага тръгнахме. А там ни чакаха висшистите на селото - горският, директорът на училището и кметът.
Празникът беше в разгара си, когато отвън се чу страшен тропот и вик. Излязохме и какво да видим - колегата Х, чието име няма да назова, защото днес е уважаван професор, бе паднал в дупката на клозета”, разказва Димитров. Настанала голяма суетня. Извадили го, но възникнал въпрос как да го почистят. Горският бил категоричен, че не може да влезе така смърдящ в къщата, защото жена му ще го убие. И макар да било минус 10 градуса, пуснал маркуча на двора.
“Поизмихме го и тъкмо го бяхме сложили да се суши, когато дойде жената на кмета. Щом разбра какво е станало, грабна метлата и ни проводи с нея по леглата”, спомня си Божо.
Гого Лозанов бил хипар -
ходел с палтото на прабаба си
Големите ограничения върху начина на обличане и прическата бяха в гимназията. Затова чакахме с нетърпение да отидем в университета. През 1978 г. започнах да уча философия с мисълта, че онзи строг режим е свършил.
По онова време имаше видими социални разделения на хората според дрехите. Част от студентите, от семейства с по-ограничени възможности, носеха абитуриентските си костюми. Други носеха дрехи от “Кореком” - главно дънки, които те отличават от масата. Аз винаги съм търсил някакво поне частично контракултурно поведение, включително и в облеклото. В начина ми на обличане имаше силен хипарски уклон - малко по-раздърпано, демонстративно безгрижно. Носех от време на време палто, останало от прабаба ми, което ми седеше като сако. То беше от черно лъскаво кадифе и излизаше отвъд визията за мъжко облекло.
Беше проядено от молци тук-таме. Сестра ми намери отнякъде златни копчета като от моряшка униформа, които заши върху дупките от молците. Носех и кадифен джинсов костюм, който мама ми донесе от чужбина. Освен това си пуснах косата, защото в гимназията винаги гледаха да ме подстрижат. Беше модно да си носиш значка, особено ако е на “Солидарност”, отвътре в сакото или на опакото на ревера.
Плевнелиев играл съчетание
на Нешка Робева с диня
Най-хубавият студентски спомен на президента Росен Плевнелиев е от бригадитеzzzиново. Там в продължение на месец брали дини и грозде.
“Като студент свирех в група на бас китара. Една вечер в столовата на АПК Равадиново решихме да си направим концерт. Аз свирех на кофи, защото нямаше барабани. За да издават различни звуци, ги бях напълнил с одеяла”, спомня си Росен Плевнелиев. След големия успех на концерта решили да изнесат още един - “Златните момчета на България” (като златните момичета на Нешка Робева). Заменили обаче топките с дини.
“Навсякъде имаше кори, пързаляхме се върху тях. Така се превърнахме в златните момчета на равадиновските дини. Стана голям купон. На следващия ден финиширахме с парцалите и кофите, дори пребоядисахме залата”, спомня си Плевнелиев.
Цачева пяла македонско с унгарци -
10 нейни състуденти са в парламента
С голяма компания и весели купони е запомнила 8 декември шефката на парламента Цецка Цачева. Тя учила право в Юридическия факултет на СУ.
Състуденти й били Янаки Стоилов от БСП, Юлияна Колева от ГЕРБ, ексдепутатите от НДСВ Яни Янев и от БНД Николай Свинаров, екскметът на Варна Кирил Йорданов, Тодор Батков и други известни днес българи. “Тогава официалните ни празници бяха по-малко, но студентите си имахме традиции и 8 декември бе много весел”, спомня си Цачева. Казва, че от здраво напиване спомен няма, но на нея не й се губят мигове. Самата тя обаче изявила певческите си способности на Банско. Там бяхме с голяма група унгарски студенти с български корени, изкарахме няколко дни в песни и веселба, спомня си Цачева. Паднал голям сняг, те били отседнали в старинна къща, а сутрин събуждали съседите с македонски песни от чардака.
Мирослав Найденов възпял БКП, СССР и бай Тошо
Ексминистърът на земеделието Мирослав Найденов пък разказа за най-голямото си разочарование.
Той и още двама души от випуска били приети с максималния бал ветеринарна медицина в Стара Загора. Според правилата имали право да учат в чужбина. Така Найденов трябвало да замине за ГДР. Връзкари обаче го изместили. “Всяко зло за добро - по-късно по друга програма заминах да уча в Швейцария”, разказа министърът. Той бил прилежен студент, като единствено на т.нар. политически изпит се явил неподготвен.
Приложил обаче хитрост - накрая написал “Да живее БКП! Да живее СССР! Да живее другарят Тодор Живков!”.
Корман празнувал с маска на бал
с български студенти в Турция
Така е отбелязал студентския празник преди години депутатът от Реформаторския блок Корман Исмаилов. Той е завършил икономика в турския град Коня през 1997 г.
“Живеехме много бедно - четири човека в една таванска квартира. Имахме черно-бял телевизор. Книгите ни бяха по земята, защото нямаше друго място за тях. И маса нямахме, та се хранехме на земята. Но там такава е традицията - нали и пророк Мохамед се е хранил на тепсия”, отдава се на спомени. Точно заради типичното студентско мизерстване обаче Корман винаги празнувал с колеги и приятели 8 декември. “Това беше единственият ден, в който можеше да си отпуснем душата, да си позволим по някоя чаша алкохол и да се веселим”, обяснява той. В Турция такъв празник няма, но студентите от България “внесли” нашата традиция и приобщили към купоните колеги от целия Балкански полуостров. Затова и с особено топло чувство се сеща за маскения 8 декември, който се превърнал в едно от най-веселите партита по време на следването в Селчунския университет.”
Все още няма коментари