Любимата ми преподавателка от тютюневото училище в Дупница

С нетърпение очаквах да завърша прогимназиалното си образование в с. Невестино, само на два-три километра от моето родно село Четирци.

Основният поминък на семейството ми беше тютюнопроизводството. Макар да е потребен много непосилен, изтощителен труд, ние бяхме така свързани с тази култура, че аз смятах това за професия, която не всеки може да усвои и обикне.

Като дете с родителите си участвах в отглеждането на разсада, при беритбата, низането, калъпенето и всички други технологични операции. Мечтаех да завърша тютюневото училище в Дупница, където учениците ползваха пансион и безплатна храна в стола. Бях приета. През учебната 1962/63 г. бяхме в трети курс, а директорът на училището - другарят Попов, ни съобщи, че ще дойде за учител по български език млада учителка, завършила тази година държавния университет, специалност „Българска филология”, от Дупница, само няколко години по-възрастна от нас. Името ѝ беше Агница, беше стройна, висока, с естествено къдрава коса, миловидна и с пленяваща усмивка.

Когато дойде за пръв път в нашия клас, каза: В този час ще се запознаем с творчеството на един наш възрожденец - Добри Чинтулов. Предполагам, че сте слушали или пели песента му „Стани, стани, юнак балкански” и понеже имам предчувствието, че всички пеете хубаво, аз ще дам тон и ще изпеем заедно песента.

Всички гледахме и слушахме като хипнотизирани. Тя обърна с главата надолу цялата методика на урока. Така още първия учебен час тя ни стана любима учителка и приятелка до края на живота ни. Владееше прекрасно руски език и рецитираше стихотворенията на Пушкин, Лермонтов и пр. Знаеше чешки и полски, свиреше на китара.
Любимата ни учителка много по-късно ми стана и семейна приятелка. Ние, нейните ученици, се гордеем, че тя по-късно утвърждаваше своя педагогически опит като инспектор към отдел „Просвета” в Кюстендил и като автор на много статии и стихосбирка.

Агница Георгиева, по мъж Спирова, след кратко боледуване почина на 04.01.2014 г. Ако беше жива, на 26.04.2018 г. щеше да отпразнува своя 80-годишен юбилей.
Нейната осемдесетгодишнина ще бъде достойно зачетена. В Клуба на инвалида в с. Шишковци женският хор ще изпълни химн за Шишковци и Владимир Димитров-Майстора по текст и музика на любимата ни учителка. Ние се прекланяме пред светлата ѝ памет и изживените с нея часове ще бъдат винаги скъп спомен за нас.