Лорънс Оливие бе неотразим като Хамлет  

Навремето, когато ходех в София, гледах по два филма на ден, от 20 и 22 часа. Случиха се „Шинел” по Н. В. Гогол и „Хамлет” по У. Шекспир. Гледах ги в кино „Ц. Церковски” и „Млада гвардия”. И понеже на афиша за филма пишеше само „Хамлет”, чух в един разговор: „Какво е пък това „Хамлет”. Влязох, седнах и когато Хамлет разговаряше с духа на баща си, се изплаших. Беше страхотна сцената, в която духът заричаше Хамлет да отмъсти за неговото убийство.

От тогава обикнах Лорънс Оливие, който играеше Хамлет. Лорънс Оливие и Вивиан Лий, а във Франция - Жерар Филип и Мария Казарес са най-прекрасните театрални двойки. После гледах Инокентий Смоктуновски в ролята на Хамлет. Руските филми бяха все за войната, най-хубав бе „Война и мир” на Сергей Бондарчук по Лев Николаевич Толстой. После гледах американски филм „Война и мир" - но то бе друга версия, друго разбиране и представяне! Достоевски в „Мечтателят” беше представен чудесно от Олег Стриженов, а гледах такъв и с Марчело Мастрояни, но не беше същото впечатлението. Особено ме очароваше „Фанфан Лалето”.

Сега на мода са криминалните сюжети, големи страхотии, които понякога сънувам, та по-добре е да не гледам всичките филми. Но когато си сам, когато си пенсионер и всичко си изчел от романите, какво друго да прави човек вечер, докато заспи.
 
 
Веселин Димитров, Мездра