Лилов разкъсван от любов между Людмила и Жан  

Извънредният 14-и конгрес на БКП от 2 февруари 1990 г. взима решение Александър Лилов да e председател на Висшия съвет. Приет е Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.

Лилов е болезнено драматичен образ от най-новата история на България. Повече учен, отколкото практик, той си извоюва мястото на стратег, който е разкъсван в любовта и симпатиите си между червената принцеса Людмила Живкова и комсомолеца от новата генерация в столетницата Жан Виденов. Когато на свой ред предлага Жан за партиен лидер, буквално казва: „Който държи на мен, на моя авторитет, да гласува за това момче”.

Лилов е роден в село Граничар, Видинско, на 31 август 1933 г. От малък е изключително ученолюбив. Проявява завидна интелигентност. Така твърдят негови съученици и съселяни. Следва българска филология в СУ. Той и близкият му приятел Петър Младенов, също от Видинско (с. Тошевци), са протежирани по партийна и държавна линия от бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Живко Живков. Приятел е с бащите им (бащата на Младенов е убитият политкомисар на отряда „Георги Бенковски” Тошо Младенов Герговски, на него е преименувано селото Урбабинци).
 
Главно заради това Лилов прави бърза кариера – след студентството заминава в Москва и в тамошната Академия за социални науки защитава аспирантура из областта на естетиката. После катери стълбицата в комсомола, а оттам - и в ЦК. Според запознати едва 25-годишен прави силно впечатление на Тодор Живков с качествата си.

Макар че го сваля като член на Политбюро на ЦК на БКП на 21 август 1983 г., Тодор Живков пише в директивата си по този повод до богопомазаните от Политбюро: „Не крия, че другарят Лилов е феномен…”. И въпреки това му намира кусури, за да го разкара – „не се занимава с икономика и социална политика”. По това време Александър Лилов вече е вторият човек след Живков, отговарящ за идеологията в йерархията на БКП. 

Истината е, че Тодор Живков се бои от младия лъв. Мнозина заявяват, че на това управленско ниво усилено го е протежирала всъщност „принцесата” Людмила Живкова. Проблемът с Татовия любимец има и друга проекция. Сближил се е прекалено много с Людмила. Нещо повече, твърди се, че е неин любовник. И досега се носят легенди за пирове в провинцията, по време на които Лилов пиел вино от обувката на Живкова.

С добре трениран жест бъдещият Стратег свалял лачения чепик от крака на принцесата, пълнел го с алкохол, който след това поглъщал под нестихващите аплодисменти на присъстващите.
В края на живота си обаче Людмила е жестоко уязвена от Лилов. Публикации, които цитират хора от обкръжението им, твърдят, че при посещението си в Мексико тя е искала да се самоубие именно заради него. Според дипломата от кариерата Живко Попов например тя била рекла в прав текст на всеослушание: „Сашо ме предаде!”. Има се предвид, че Лилов се отдръпнал от нея по изрични указания на Москва.

След смъкването му от високите постове Александър Лилов е „изпратен” за директор на Института за съвременни социални теории (ИССТ). Пише трудове, става професор, доктор на философските науки, а след години - и член-кореспондент на БАН. Този период Стратега сам счита за най-плодоносен в научно отношение от развитието си. Тогава развива много фундаментални постановки от сферата на теоретизацията на културните процеси и в частност - на соцестетиката.

 След 10 ноември свързващо звено между него и опонента му Андрей Луканов в партията и държавата е първият президент на демократична България Петър Младенов. Още тогава се сблъскват двете визии за развитието на БКП – социалдемократизиране по западен маниер (Луканов) или модернизиране на лявата идея (Лилов). 

„Икономическото” Луканово направление печели единоборствата, тъй като там са се съсредоточили голямата част от тези, които сега наричаме „червени буржоа” (покойният главен редактор на социалистическия орган "Дума" Стефан Продев ги назовава "червени мобифони"). Там е далаверата, а всякакви призиви за принципност и лява идентичност на БСП, изповядвани от Лилов и учениците му, са заметени под тезгяха.

Ученици на Лилов обаче са Жан Виденов, Янаки Стоилов, Георги Първанов, Николай Камов, Александър Маринов, Валентин Вацев и други днешни теоретици и политолози. Тогава към този лагер спадат председателят на Народното събрание Георги Пирински, покойният вътрешен министър в правителството на Виденов - Николай Добрев, активната в първите години на Великото народно събрание "червена професорка" Нора Ананиева.

Без пари обаче нищо не се получава и идеите за социализъм са подменени и погълнати от обръчите фирми.
 
Лилов избира да бори злокачествените процеси отвътре. Сдава поста на председател на БСП през 1991 г. и налага последователя си Жан Виденов, който макар да е честен и почтен, подхожда с методите на Стамболов да преборва статуквото. Така настройва срещу себе си редица държавници и политици от Европа и най-вече от Русия на Борис Елцин.

През 2001 г. дръпват черджето и под Александър Лилов. За парламентарните избори го пращат водач на листа в добричкия регион, но после там се изсипват гласовете за ДПС от Турция. Явно е, че Лилов целенасочено е прецакан, но не замерва с кал съпартийците си. Напротив, обявява, че така са му дали възможност да допише научния си тритомник.

Отново се опитва да се върне в реалната политика, когато Георги Пирински обявява, че Лилов ще се кандидатира за евродепутат, но от БСП запазват гробовно мълчание. Така и става – никой не го подкрепя. С което се изяснява съвсем, че по гърбовете на старите лъвове започват да се катерят котки, мине ли им времето.

Лилов угасва на 20 юли 2013 г., на 79 години, след тежко протекъл рак. "С болка мога да кажа, че неговата партия, за която той даде всичко, не му обърна достатъчно внимание и не беше до него с тази подкрепа, с която можеше. Разделихме се с него с голяма болка и с усещането, че си отиде един титан на лявата мисъл, който даде много на обществото и на партията с ясното съзнание, че няма да получи и няма да търси нищо в замяна", заявява Румен Петков.

Един от последните сред социалистите, които са се чули с Лилов, се оказва председателят на парламента Михаил Миков, който също влиза в политиката като подгласник на Лилов във видинската листа през 1997 г. Бившият шеф на БСП му звъннал да го поздрави, че е избран за председател на Народното събрание.

Георги Първанов пък казва: „На него дължим съхраняването на БСП. Проф. Александър Лилов е един от ярките български политици и държавници в последния половин век от новата ни история. Той беше един от архитектите на гражданския мир“.