Когато го имаше голямото нямане, а заплатата ми беше 76 лева  

Браво Петре и аз го помня но ако го прочетат новите Приватизатори бая псувни ще отнесеш МАКАР че Е истина.Даже имаше алея на Първенците и там се окачваха снимки на ДРУГАРИТЕ послушковци а ние бяхме във алеята Петна във нашето ежедневие.....за съжаление повече няма смисъл.........

ПРИЯТЕЛИ, НЕ ЗНАМ КАКВО СТЕ РАБОТИЛИ , ЗА ДА ВЗИМАТЕ 76 ЛВ ЗАПЛАТА, МОЯТА НАПРИМЕР БЕШЕ 105 ОТНАЧАЛО, ПОСЛЕ 165 + ПРЕМИИ КАТО НАЧАЛНИК СМЯНА И ПРЕЗ 84 Г. СТАНА 330 ЛВ - АМИ ДА ВИ КАЖА ОТКРОВЕНО - СТИГАХА МИ. НО НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ ПРИЯТЕЛИ....

В 1963 г. като гимназист с много добра диплома и изслужил добросъвестно 2 годишната си военна служба започнах работа на длъжност "технически помощник втора степен" със заплата 62 лв. Все пак можеби поради гимназиалното ми образование, получих "втора степен", защото имаше щат и първа степен със заплата 58 лв.

Заплатите твърдо надминаха 100 лева в края на 60-те години, през 70-те вървяха около 140 - 180 лева, а през 80-те твърдо минаха 200 лева. Имаше сектори като минното дело с заплати по 600 - 1000 лева, но при преизпълнение на плана. В някой стратегически отрасли заплатите бяха още през началото на 80-те по 600 - 700 лева с премиите и смените. Та, нещата бяха много различни - в София изглеждаха по един начин, в големите градове по друг, а в малките градове и села по съвсем различен начин. През 60-те години си беше пълна и тотална мизерия, през 70 - те и 80 - те, започна да се пооправя и за това не може да се даде крайна оценка на социализма - лош или добър. За някой добър, а за други лош, според позицията, личните качества и хоризонта на отделната личност. За едни - чести и почтени хора, умни и неподлеци - беше приемлив строй, в който, ако си без особени амбиции може да се живее, но ако имаш амбиции и желания за напредък - трябваше да станеш подлец, комунист или доносник на ДС за да бъдеш над останалото блато. В крайна сметка през социализма добре бяха само подлеците и нагаждачите, ментараджиите с партиен билет, които използваха труда на работливите хора и крадяха по-малко, така, че да не влязат под радарите на службите и да не завършат дните си в оградени места. За да си ментараджия с партиен билет не се изискваше много - същото каквото се изисква и днес от т.н. капиталисти - да си мизерник, крадливец и да носиш информация за настроенията в колектива, да провокираш наивните работяги и да пържиш, да си плюеш на родителите си от село и да ги умориш с цел да им прибереш мизерното жилище и такива работи. Днешната инерция от онези години е въплътена в политиката ни до един в нея са изродите от онова време, само по времето на първичното натрупване същите тези бивши комунисти, пращаха жените си да спят с приватизаторите за да получат хотел или друга облага. Типична съвременност, нали.

Имаше едни времена - през 1973-74 заплатата на майка ми беше 90 лв - беше счетоводителка. 10-тина години преди това Ксавиера Холандер като секретарка е получавала 175 долара заплата което е било голяма като за секретарка заплата - научавам от една от книгите й. А дядо ми към средата - края на 50-те е получавал 35 лв като елмонтьор. Само че тогава квартирата на баща ми в Русе е била 5-8 лв. По соц-а МРЗ беше 120, зимата на 1988-89 я направиха 140 лв, ама киловатчас електроенергия беше 3.2 ст. дневната, а 2.6 ст. нощната. А зрял мъж поминуваше с 2 лв на ден вкл. обяда в столовата по месторабота, пакет масови цигари и кино.