Като войници помагахме в жътвата на пшеницата  

През далечната 1951 г. постъпих като млад войник в новосъздаденото военно поделение 45590 в Кюстендил. След едногодишен престой в сградата на гимназията ни преместиха в построената нова казарма в края на града до китното село Лозно. Лятото бързо дойде. Житата узряха с натежали класове. В околностите бяха изписани лозунги: „Да ожънем навреме нивите", „Ден година храни" и др.

На нашата свързочна рота бе поставена задача да се включим в жътвата за прибиране на богатата реколта. В една ранна лятна сутрин около 60 души пристигнахме в съседното на казармата село Лозно. Това бе доста голямо и уредено село, в което наскоро бе образувано ТКЗС. Посрещнаха ни доста хора, начело с председателя и бригадира на стопанството. Раздадоха ни сърпове и паламарки и ни заведоха на кооперативния блок, чийто край не се виждаше. Към нашата група се присъедини младежкото звено, състоящо се от двадесетина девойки. Те бяха опитни и работливи жътварки, които със своята сръчност в жътвата увличаха и нас, войниците. По-неопитните жътвари под ръководството на бригадира събираха ръкойките и ги връзваха в снопи. Вечерта ги подреждаха на кръстци по 13 снопа на кръстец.

Неусетно дойде обяд. Донесоха баките с храна. Седнахме на сянка да обядваме. От стопанството донесоха топли баници и разни сладкиши.
На нивата всичко е сладко. Наобядвахме се и отново започнахме работа. До вечерта стигнахме средата на нивата. На другия ден отново дойдохме. Ожънахме и останалата част и приключихме жътвата. По стар народен обичай в края на нивата от неотрязани житни стъбла две девойки изплетоха „коса", наричана още „брада", като я украсиха с цветя. Това показва, че жътвата е привършена. Накрая кооператорите ни благодариха за оказаната помощ, а ние - за хубавите баници и сладки. Отидохме си, изпълнени с радост и задоволство, че сме помогнали в жътвата на пшеницата, и обещахме следващата година пак да дойдем на помощ.
 
 
Пенчо Пенчев, Трявна