Как Тодор Живков даде на бай Йото камион за ТКЗС-то

През юни 1956 г., след взет държавен изпит, се завръщах към Правец. На софийската автогара чух по високоговорителя: „Днес жителите на Етрополе се събраха и образуваха Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)”.

През есента на същата година бях назначен като референт в Горско стопанство – Етрополе. Настаних се в горския пункт в с. Равна (сегашното село Бойковец). Същата година в страната започна масовизацията на ТКЗС-та и създаването на такива в балканските райони.

През есента на 1956 г. беше създадено ТКЗС в с. Равна. За негов председател беше избран известният шегобиец Йото Цаков Даков. По това време в балканските райони земеделските работи се извършваха с животинска тяга. Нямаше трактори и камиони. И така на ТКЗС – Етрополе беше предоставена една товарна кола „Молотовка”. След като беше образувано ТКЗС в Равна, хората настояваха председателят да намери камион и за Равна. Така принудиха бай Йото да отиде при Тодор Живков и да иска камион. Бай Йото живееше на края на селото, до гората и в неговия дом се е отбивал цар Борис. Отбивали са се и партизани, с които е бил Живков. През 1956 г. Живков беше избран за първи секретар на ЦК на БКП и фактически оглавяваше държавата. Бай Йото отишъл при Живков да му иска камион. След което ми разказва: „Като отидох, охраната ма спре и ми казаа, че другарят Живков има приемен час и не могат да ма пустат. Рекох им да му кажат, че кога доаждаше в моя дом, приемен час немаше и че го дири Йото Цаков от Равна”.

Казали на Живков и той разпоредил да го пуснат. По-нататък бай Йото разказва: „Като влезох, соба длъга като калидор и там доле седи Тодар. Стана, та ма срещна и ма попита: „Какво та носи, бай Йоте, насам, седай и разправяй”. Седнах и му рекох: „Тодаре, ниа сбрааме имота на ората, ама сака да дадеш един камион да ги возиме”. „Е-е, бай Йоте, аз не давам камионите, Станко Тодоров се занимава с тези работи.” Станко Тодоров тогава беше председател на държавната планова комисия. „Я Станко Тодоров не познавам, ако ще ми даваш белешка, давай ми, ако не – да си върва”. „Ще видим, бай Йоте, какво може да се направи” – казал му Живков. Но бай Йото продължил по-нататък: „Тодаре, я сага сам дошал, па я са видим пак, я са не видим, ама има ли тук фотаджия да са снимаме?”. „Добре, добре”, казал Живков и извикал фотограф. Снимали се. А аз му казвам: „Дай снимката да я видя”. „Как мислиш ти, я таа снимка я варда да свалем човек от въжето с неа!”- отряза ме бай Йото.
Не след дълго на равничарите беше предоставен камион „Молотовка”. Шофьор беше синът му Цако.

Бай Йото имаше внучка на име Ката. Като малка беше паднала от люлката и си повредила гръбнака, но иначе беше умно момиче. Завърши средно образование с отличие и кандидатства за аптекарка. По общия ред, въпреки че беше отличничка, не я приеха. Живков вече беше и министър-председател. Роднините на бай Йото не му давали мира: „Върви при Живков, заведи и детето да го види!”. А на Ката казват: „Върви с деда си, да се не загуби из София”. Отиват в София, Живков им насрочва среща и ги приема. И пак ми разказва: „Като влезооме, собата по-длъга от предната. Срещнааме Тодар и я му казах защо сме отишле. Рече ми да бъда без грижа и се обади некъде по телефоня”. Рече ми – яла тук, бай Йоте, кажи какво има по нашия край. Седнааме и я му рекох: „Тодаре, ти коджа работи направи за Правец. И язовир им направи, ама ниа в Равна още ток немаме”. „Е, направил съм, бай Йоте, аз нищо не правя, народната власт прави каквото прави”, отговорил му Живков. Дойде си бай Йото и не след дълго дойде и токът в Равна. Ката завърши аптекарство и дълго време работи в етрополската аптека.
 

Христо Христов – Референта, Правец