Как се влизаше в казармата

При социализма, когато военната служба беше задължителна, в началото на октомври хиляди млади момчета, току-що завършили училище, грабваха сакове и куфари и потегляха към гарнизона, изписан на повиквателната им.

Няколко дни по-рано бе минало изпращането им от родата и приятелите – пищна софра, музика, танци, сълзите на роднините. После идваше първият неприятен момент - отиваш при бръснаря да те остриже нула номер – така искаха военните.

Като виц се разправя как навремето донаборниците били посрещани на входа на казармата с надпис „Добре дошли, скъпи новобранци“. На обратната страна на портала обаче старите войници задължително пишели „Дупе да ви е яко“.

Първия ден доста чудене падаше с увиването на партенките – парче плат, което се усуква около краката вместо чорапи, преди да нахлузиш обувките, подковани с метални цинтове. Старшината, който по правило се представяше като „майката на ротата“, обикаляше от човек на човек, показваше как става и предупреждаваше, че ако не ги сложиш правилно, ще куцаш до края на службата.

Първият урок, който получаваха новобранците от „старите кучета“, беше броенето на копчетата от куртката на бойната униформа. Те бяха 6 на брой и всяко си имаше име.

Това обаче не беше достатъчно. При докосването на което и да е от копчетата новобранецът трябваше да произнесе точното му име.

Настаняването в спалното помещение беше шок. Вкарват те в стая, побираща поне 80 – 100 души. Леглата - строени в три редици по две, а краят им не се вижда в дъното. До всеки креват – нощно шкафче, в което трябва да прибереш задължителните вещи, които се искат за всеки новобранец.

Другото, което се набиваше на очи в спалното, беше леглото на героя. Обикновено то беше инсталирано близо до вратата, изпънато идеално и служеше за идеологическо надъхване на войската, както и за пример как трябва да се оправя креватът сутрин.

А вечер, дойде ли време за лягане, в спалното се понасяше аромат на спарени партенки от 80 чифта войнишки крака. И то такъв, че можеше да те приспи моментално – като при нокаут.

Сутрешната проверка обикновено започваше към 5 ч. Новобранците ги събуждаха обикновено с викове. За закаляване се тичаше между 1 и 3 километра, маршируваше се под строй, закуска и след това обратно на плаца. Междувременно трябва да си оправиш леглото, да се облечеш, изкъпеш и обръснеш. Който не е успял, лошо го чака. След проверката следваха учебни часове, обяд, почистване на оръжието, може и малко почивка.

Нарядите – неразделна част от казармата, бяха въоръжени и невъоръжени. Първите 45 дни новобранците не пипаха оръжие. Задълженията бяха прости – да се пази оръжието, да се сервира в столовата, да се чисти. Денят завършваше с вечерна проверка. И така отново и отново.

От време на време войниците се вдигаха на учебна или бойна тревога. Целта бе да се види колко бързо реагират, дали могат да напуснат помещението за по-малко от 5 минути, имитираха се и бойни действия….

Дали днешните младежи могат да издържат всичко това? Едва ли!