Със заветното червено тескере певицата е уредена на щат в ансамбъла на МВР и е най-изнасяната в чужбина "наша" изпълнителка. Но всичко е вече зад гърба й. Не слушам вече българска естрадна музика просто защото няма такава – казва в едно интервю Ирина Чмихова. И се оплаква от забвението, в което са потънали нейните "набори" от естрадата. По света старите артисти и певци се тачат. В България пази Боже, ако някой е излязъл нагоре - другите ще го изядат. У нас приживе си нищо.
Умри, за да те почитат, както казват старите хора. Това за мен е лицемерие..., категорична е някогашната "муза" на композиторите Борис Карадимчев и Жул Леви. Ракета носител на русата и приятно закръглена грация към музикалните върхове става пианистът Евгений Комаров.
Той също е беглец от болшевишка Русия, но въпреки това властта му поверява шлифовката на младите естрадни дарования
Двамата се сближават много и Комаров става кум на "казачката".
Веднъж при мен дойде Панайот Бояджиев, цигулар в радиооркестъра. Тогава още първия месец след като направих записите на „Бакинские огни”, „Мы с тобой случайно в жизни встретились”, ме взеха с оркестъра да направим концертно турне из България. Панайот тогава ми каза: „Виждам, че нямате български песни и се притеснявате. Аз имам три песни, искате ли да ги чуете?" Това бяха „Тригодишната мъка”, или „Синьото елече”, „Ти пак си мой” и „Спомен от бала”. Това бяха първите ми български песни.
И досега певицата е убедена, че абсолютният й хит "Синьото елече" я е събрал със съпруга й. Той е написан специално за нейния глас от цигуларя в естрадния оркестър на Радио София Панайот Бояджиев. Музикантът вехнел по красива пловдивчанка и любовната мъка го вдъхновила за шлагера. Когато го чула, изгората му се трогнала до дън-душа и скоро казала "да" на романтичния си ухажор. Същото се получило и при певицата и бъдещия й мъж. Само че в този случай тя била пловдивчанката, а той - софиянецът, който се домогвал до сърцето й. "Синьото елече" пожънало небивал успех и освен всичко друго допринесло за създаването на две млади семейства, оцелели и досега.
Навремето Лили Иванова й поискала текста и мелодията на шлагера “Камино”, който тя първа изпълнила в България. Чмихова обаче “забравила” и била много изненадана, когато чула девойчето от Кубрат да пее въпросното парче.
Казала си: “Ах тази Лили, взела е песента....” “Но аз бях по-лирична...”, не пропуска да си направи една четка Чмихова,
която явно се чувства престаряла, забравена, в недобра здравословна кондиция и финансово немощна в сравнение със своята почти наборка. Твърди, че Лили Иванова започват да я лансират след смъртта на Паша Христова и точно тя има заслуги за успешното начало на нейната кариера, вземайки я със себе си на турне. Лили по това време върти любов със Здравко Радоев. А той я... бие! И я кара да пее като Рита Павоне. Даже й викаха Лили Павоне по едно време – спомня си тя. По цял ден стоеше в хотела и тата-тата, учеше песните на Рита Павоне. И като дойде той, като надзирател - ако не му хареса, шляп! - два шамара. Викахме си: “Горкото момиче!..” В един хотел в Румъния начинаещата тогава певица е спасена от шамарите от съпруга на Чмихова, Любомир Енев. Аз винаги съм харесвала Лили.
Не виждам причина за подобно “отмъщение”, каквото според нея е слухът за освиркването й на концерт в Судан
А и не се е случвало такова нещо– категорична е тя. Там хората не могат да постъпят по този начин по принцип - културата им е такава, и който е ходил, ще ви каже, че това не е правдоподобно - освиркването. Може да не те харесат и пак ще ти ръкопляскат. А пък дали точно моите песни не са им били най-близки до вкуса, е въпрос на усещане. Вие знаете, че в Америка да отидете, там много харесват “Калинка-малинка” например, но има народи, от които не можем да изискваме да харесват непременно “Очи черные”, нали...
След като завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, отива по разпределение в Димитровградския театър, защото родителите й живеят в Пловдив. Но се явява на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство в зала “България” и й предлагат щатна работа в Концертна дирекция. И от пета категория актриса става първа категория певица. Започва записи - “Мама”, “Бакинские огни”... и хората ги запяват. Всеки ден пускат нейните песни. По-късно се появяват Георги Кордов, Маргрет Николова, Мими Николова, Веселин Дамянов. Това са първите певци, започнали да пеят естрада в България.
Аз не съм открила електричеството, но все пак съм дала нещо на нашата нещастна естрадна песен - извадих я от кръчмите, баровете и ресторантите и я качих на голямата сцена
Това е моята заслуга - нея никой не може да ми я отнеме, убедена е тя.
На една руска разпивка преди време достолепната певица се разминава на косъм от пердаха. След няколко водки Чмихова повела спор със собственика на заведението, където течал купон. Той бил чеченец и върл противник на руската военна инвазия в Кавказ. Изпълнителката на "Синьото елече" обаче твърдо стояла зад каузата на кремълските управници. Вбесен, чеченецът грабнал бастуна на "патриотката" и налетял да я бие. Грозната и болезнена разправа била стопирана от неколцина яки сънародници на Чмихова, които извили ръцете на бабаита и го проснали на масата. Бившата естрадна легенда, разбира се, побързала да напусне заведението и повече не се вяснала на нито едно руско емигрантско парти.
Въпреки че изглежда доста консервирана за възрастта си, изпълнителката на "Синьото елече" вече две петилетки страда от тежка коксартроза. Според докторите причината за коварното заболяване се дължала основно на килограмите й. Нашенците, "клиенти" на НОИ, вероятно помнят, че русата фурия беше приятно закръглена в началото на изявите си, но после телесната й маса излезе извън контрол.
Затова днес гласовитата рускиня не може да се придвижва без чужда помощ. Разчита основно на дъщеря си Люба, която е наследила мецосопраното на майка си, но така и не успя да направи кариера в Операта
В спомените си, издадени на Запад, български емигрант – николапетковист, твърди, че Ирина Чмихова участвала навремето в сексоргиите на ЦК във Военния клуб. Купоните на червения генералитет били озвучавани и от друго певческо светило от поколението на Чмихова - оттеглилата се рано от естрадата Мария Косева, половинка на Никола Анастасов. На младини тя била същинска мадона и според автора "музицирала" в дует с 40 години по-възрастния оперен артист Георги Белев. "На висша почит тогава бяха танцьорите и изпълнителите от ансамбъла на МВР, в който се изявяваха много потомци на т.нар. руски бели емигранти, приели обаче от страх и в името на кокала съветско поданство, пише авторът на скандалните мемоари. Първа се разиграваше между масите самата Тамара Смирнова, виртуозката на руските казачоци, омотала само русите си власи с везан шал. А пък пищната Ирина Чмихова сваляше всяка нощ по пет кила от добре закръгленото си тяло..."
Бай Тошо и баба Цола
не можели да я търпят -
Брежнев обаче много я харесал
Била е много пъти награждавана, но най-високото звание за ония времена така и не получава. Не само това, просто не е предлагана. За 50-годишния й юбилей й дават звание “заслужил артист” – доказателство, че е недолюбвана. Независимо че баща й е руснак, емигрирал много млад в България, за тогавашната власт тя е “дъщеря на белогвардеец”.
Тодор Живков не можеше да ме понася – казва тя. Веднъж пяхме в ЦУМ - не помня по какъв повод. И той най-демонстративно се обърна, направо ми обърна гръб, докато пеех - Живков не харесваше руски песни. И Цола Драгойчева не можеше да ме търпи. Аз бях малко чувствителна на тая тема и веднага усещах. И се стараех и аз да не ги гледам. Докато, когато Брежнев беше тука, той ме гледаше с ей такива очи, а Тодор Живков пак - чуди се накъде да се обърне. Той не разбираше нищо, затова - а при мене текстовете са важни. Пеех си песните и се стараех и аз да не ги гледам.
