В годините на крупните промени у нас, уж за добро, от Министерството на земеделието някой решава, че производството на плодови вина и ликьори трябва да спре. Замира ценен отрасъл за местната икономика, носещ валутни приходи и работни места. Разбива се квалифициран персонал. Някогашният главен технолог и човек-оркестър на производствения процес Костадин Михайлов си спомня:
По решение на ОК на БКП в тогавашния Михайловград, през 1961 г. на Берковица се възложи да съживи производството на малинов сироп, ликьор и вино от ароматните плодове. Градът от много години е известен с големи находища на малини в Балкана, както и с обширни насаждения наоколо. Неслучайно навремето
за Берковица казваха, че е град на малините, ягодите, кестените и лятната прохлада
Преработката на малините в ароматни напитки започва още през 1865 г., когато Емануил Шекерджи основава своята семейна фирма, включваща по-късно синовете Яко и Соломон. Производите на “Шекерджи и синове” пробиват сред конкуренцията на световни изложения и се завръщат у дома със златни и сребърни отличия от Лиеж (1905), Лондон и Любляна (1907), от Франция, а у нас от Горна Оряховица. Доброто име на еврейската фирма привлича вниманието на царския двор и “Шекерджи и синове” са титулувани за придворни доставчици!Световната война и събитията около средата на миналия век прогонват фамилията в Израел. Изоставят къщата в Берковица, в избата на къщата е бил съсредоточен работният процес. Отнасят със себе си всички подробности и тайни на производството. Но не задълго: старият Соломон Шекерджи е издирен и пристига в Берковица. Водят с него разговори за възстановяване на славата на Берковица като производител на плодови вина. Необходима е технологичната “мая”, а
ключето от секретния “сейф” е в главата на хитрия евреин
Това ключе е изтъргувано от него срещу две неща: да му бъде изплатена компенсация за отнетите имоти, а в опаковката на бъдещите производи да е упомената по подходящ рекламен начин “Шекерджи и синове”.
Когато Соломон си заминава с парите, някой някъде забравя за втората част от споразумението...
Технологията бе предадена на мен и колегата химик Атанас Тенев. В новопостроената винарска изба на ТКЗС “Георги Димитров”, а сетне и на АПК “Ком” започнахме производството на малинов ликьор, малиновка и малиново вино “Ком”. Търсенето бе голямо и решихме да разширим асортимента. В Берковица дойдоха френските възпитаници проф. Митко Неделчев и Коста Печев, дойде и друг главен специалист от “Винпром” - София, Тодор Сапунджиев.
На пазара и за износ се появиха малиново, ягодово и боровинково вино, малинов и вишнев ликьор
Заслужихме златен медал на Международния панаир в Пловдив през 1979 г. Всички наши производи и рекламни етикети се одобряваха и приемаха от Асортиментния център при Министерството на земеделието.
През 1995 г. закупихме от “Бена” - София лиценз за добиване на концентрати - малинови, вишневи, портокали и киви. Структурата ни бе прехвърлена към винарската изба в съседното село Боровци. Берковското производство отиваше към залез, “новото” време не ни вместваше в календара си. Последния пирон заби Министерството на земеделието с решението да спре произвеждането на плодови вина. Вместо берковска марка, сега в Европа италианци и швейцарци налагат своите алкохолни напитки от ягоди и малини...
