И Ламар като Гьоте имал млада приятелка

Колоритната фигура на стария поет анархист Лальо Маринов - Ламар (1898-1974), още се помни от старите софиянци. Той се движел из столичните кафенета и ресторанти с достолепната осанка на патриарх – с ретроградната в очите на мнозина папийонка, с бялата си грива на стар лъв.

Обичал добрата приказка в добра компания с добро вино – затова го приемали всички, пък и Ламар като че ли нямал литературни и житейски врагове. Никой никога не го бил чувал да каже нещо лошо за колега в литературния свят.

Често странният псевдоним на стихотвореца от троянското село Калейца му изигравал лоши шеги. През 1947 г. главният редактор на сп. “Български войн” Александър Гетман повел група поети на литературно четене из плевенските села. Отишли и до Беглеж. Посрещнал ги местният читалищен деец, който също пописвал стихове под гръмкото литературно име Ружин Лалетов. Когато в селското читалище се събрало селото, той започнал да представя гостите. Казвал по някоя дума за всеки.

Като стигнал до Ламар, искал да бъде оригинален и рекъл пред сащисаните селяни: “Това е Лальо Маринов от село Калейца, Троянско, за когото Людмил Стоянов преди време беше писал, че заплашвал Европа с “пиздонима Ламар” (вместо псевдоним – б.а.).

Като казал конфузната думичка пред публиката, фамозният Лалетов погледнал за ефекта в залата. Селяните били смаяни – що за птица е този Ламар, пък целомъдрените беглежчанки, зачервени от срам, свели поглед надолу. Словото на местния поет било оценено по достойнство от писателската делегация – гостите изпопадали от смях и дълго след това се шегували с “пиздонима” на Ламар.
В последните години от живота си Ламар, по свидетелствата на съвременниците си, пишел стиховете, както се казва, “на килограм”. Тъй като бил популярно име, печатал доста. Знаел си кусурите като поет, но според думите му – “ръката го сърбяла да реди римите”. Носел ги често и на Елисавета Багряна, тогавашен редактор по поезията в дебелото списание “Септември”. За да не обиди стария си колега (Багряна била “само” 5 години по-голяма от него), известната поетеса му казвала: “Лальо, добри са ти стиховете. Пипни на някои места няколко думички и ще станат отлични”. На което Ламар с боботещ глас компромисно отговарял: “Лиза, аз “отличен” не ща. Пиши ми една тройка и ми пусни стиховете в списанието...”. 

Приживе старият поет бил признат авторитет в писателския съюз и сатирикът Радой Ралин не пропуснал да се пошегува с него в една своя епиграма:

Ламаре, Ламаре,
какво си магаре!
И двамата сме без муза,
но ти си в Съюза!

Бохем и епикуреец по душа, Ламар разбирал от живота. Стар турист, балканджия и скиор, обичал да обикаля планинските пътеки. Най му харесвало да го поканят нейде из страната на агне чеверме. Разбирал и от добро вино и често казвал на приятелите си по софра: “Грехота е хубаво вино да се пие с лоши и глупави хора, които не разбират от гуляй. За това се искат майстори!”.
Допреди време в столовата на хижа “Тъжа” под връх Мара Гидик в Балкана стоеше като философско прозрение Ламаровото четиристишие:

Така го е казал народа - 
до пладне се минава 
                                 планина,
до утро се милва жена,
за да си здрав и бодър!

За хубавите булки Ламар и на стари години говорел с топли думи като познавач по въпроса. За някоя засукана мома от младите си години обичал да си спомня сред приятели: “Пък каква пазва имаше тази Мара, майко мила...”. След смъртта на съпругата си Веса Ламар заживял с млада поетеса, затова приятелите му го закачали често, че с Гьоте си приличат по младите си любовници.