Горнооряховчани тачат Цветан Радославов

В историческия музей в Горна Оряховица беше представена художествено-документалната изложба “Мила Родино", посветена на създателя на българския национален химн Цветан Радославов. Експозицията е създадена през 2013 г. по повод 150-годишнината от рождението на Цветан Радославов и представя неговите многобройни дарования на учен, изследовател, художник, поет, пианист, учител, нумизмат, археолог и първосъздател на настоящия национален химн на Република България.

Д.и.н. Джени Иванова от Научния архив на БАН, заедно с директора на Горнооряховския музей Пламен Мадемов, откри изложбата. Тя представи малко известен ръкопис от изследването на Радославов “Старобългарски царски образи от манастира “Света Троица” до Търново”. Оригиналният документ е изложен в Горна Оряховица заедно с две фотографии на рисунки на образите на цар Иван Александър и цар Иван Шишман.

Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на художника Николай Павлович. Майката на Цветан обаче израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който по-късно осиновява и сина й Цветан. 

Радославов учи първо при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той учи няколко години история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска степен по философия в Лайпциг. Между 1888 и 1893 г. Радославов е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. - в Мъжката гимназия в Русе, а по-късно - в Трета мъжка гимназия в София. Сред неговите ученици са бъдещи видни учени, писатели и творци като акад. Спиридон Казанджиев, акад. Никола Михов, Николай Ракитин и др. През 1885 г. по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Радославов участва като доброволец, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно, през 1905 г., е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 г. песента му е отпечатана в учебник по музика на Карл Махан, като до средата на ХХ век се утвърждават и нейни преработки, дело на Борис Тричков и Стилиян Чилингиров. Въпреки различните перипетии, през които минава песента, през 1991 г. Великото народно събрание препотвърждава избора, като връща части от първоначалния текст. Така за всички българи “Мила Родино” остава песента, която и днес вълнува и обединява. 

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунд. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за изграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. 

През 1932 г. със съдействието на проф. Спиридон Казанджиев е издадена монографията му “Емоционалният фактор при мисленето”.

Радославов живее в малка мансарда на улица "Ангел Кънчев" № 3 в столицата, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов. Цветан Радославов умира на 27 октомври 1931 година в София.

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица